Юлий Павлов, Център за анализи и маркетинг
За съжаление не само президентът, но и доста от политическите партии в парламента вярват в някакви митове и легенди, поради което смятам, че предложеният от Росен Плевнелиев референдум по изборното законодателство ще се проведе заедно с местния вот. Поне от страна на ГЕРБ има ясна подкрепа за допитването до народа, на същото мнение са Патриотичният фронт,
АБВ и част от реформаторите. Вероятно ще съберат достатъчно мнозинство, за да го наложат.
Извън прагматичните аргументи, мнението на повечето юристи е, че гласуването е основно конституционно право и то не може да бъде превръщано в задължение без промяна на конституцията. Ако задължителният вот е нещо хубаво, държавите, в които той съществува, щяха да се увеличават, а не да намаляват. В Европа те намаляват - останали са четири или пет страни. Например в Австрия беше задължително гласуването допреди двайсетина години, но го отмениха. В Гърция продължава да съществува, но отпаднаха санкциите за негласувалите. Белгия е единствената държава, където има задължителен вот и санкции, ако не гласуваш. Но реално от 2003 г. там никой не е санкциониран, защото прокуратурата отказва да се занимава с такива казуси.
Хората от моето поколение много добре си спомнят кога беше задължително гласуването - при социализма. И дори комунистическият режим не посмя да го оформи като законодателно задължение. Гласуването беше задължително де факто - притискаха те активистите на БКП и ОФ да гласуваш, но де юре то не беше задължително.
Митовете и легендите гласят, че по този начин ще бъде намалено контролираното гласуване. Вероятно наистина влиянието на корпоративния вот ще намалее, но не с много. Това убеждение е свързано с друг мит - че ще се повиши драстично участието на избори. Разбира се, че няма да се вдигне, дори и да се въведат санкции. Ще се вдигне активността с неколкостотин хиляди души или с 2-3%. В Гърция на последните евроизбори, независимо че е задължително, бюлетини пуснаха 58% от хората.
По-важно е какво ще се случи с купения вот. Купуването на гласове по същество е търговия и при него важи законът за търсенето и предлагането. В момента имаме голямо търсене от страна на партиите, но предлагането е ограничено - основно това са ромски махали и напоследък някои български села. Какво ще стане, когато задължим да гласуват хора, които не се интересуват от политика? Очевидно те ще са много по-склонни да вземат някой лев, отколкото да пуснат гласа си според симпатиите си. Всъщност те нямат симпатии. Резултатът ще бъде рязко нарастване на предлагането на гласове, при което цената ще спадне. И тогава партиите със своя финансов ресурс ще могат да си купят много повече гласове. Тоест ефектът ще се изрази в силно увеличаване на купения вот.
Най-голямата далавера от задължителния вот ще бъде за партиите - колкото и да се увеличи активността, за тях все ще бъде кяр, тъй като ще се вдигне размерът на партийните субсидии, които се изчисляват на спечелен глас.
Получава се така, че много хора не само не обичат политиците, но и не могат да ги траят, а те се готвят да ни задължат да гласуваме, за да им дадем повече пари.
На всички видове избори участват редовно средно 25-30%. Останалите гласуват понякога, рядко или никога. Интересното е, че според социологическите проучвания тези, които се обявяват за задължителен вот, са около 60 процента. Какво си мислят немалка част от хората: "Аз сигурно пак няма да гласувам, но дай да задължим останалите да пускат бюлетини".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
