У нас е страшно дори се премести Паисий от един клас в друг
Финландия замисля образователна реформа, с която се премахват учебните предмети. Идеята е учениците в страната, която има едни от най-високите резултати в международните оценявания, да получават знанията си по тематични области, а не по отделни дисциплини.
Представете си сега как някой български образователен министър се опита да направи подобна промяна у нас. Ние, дето един Паисий не можем да преместим от един клас в друг, без от това да произлезе национално вълнение. Какви фиести и походи към столицата, какви Фейсбук революции ще последват, ако някой се опита да направи каквато и да било по-радикална промяна в образованието от това, да смени две думи в учебниците. Защото у нас всеки разбира от образование. И в същото време почти никой не разбира.
Когато говорим за промени в образованието, дебатът у нас напоследък се води между фолклорни седенки в читалищни носии и Фейсбук опълченци, от една страна. От другата са просветни чиновници, които мислят света не в идеи и представи, а в алинеи и параграфи.
Фолклорните седенки веят байраци, размахват калпаци
и крещят пред всяка медия, пожелала да ги чуе "Ако требва, всяка година ще се учи Паисий". Фейсбук опълчението демонстрира отчаяна липса на функционална грамотност, сиреч способност да разбираш това, което четеш, и единствената му грижа е да си брои лайковете под всеки призив, който качи в нета. Чиновниците имат лексикон, изтъкан от брюкселска дантела, и бълват "компетенции" и "експертизи" там, където има нужда от смислено пояснение какво точно правиш. И защо. Какво постигаме с разместването на учебен материал от клас в клас, ако смисълът на реформата е в това той да бъде преподаван по по-различен начин, а не просто "качван", "свалян" и "рязан", с каквито квалификации напоследък изобилства говоренето за учебници и учебни програми. Правим ли разлика между "просто" текст и произведения, формиращи недолюбваното напоследък чувство за национална идентичност? Как ще се учат тези произведения -отново ли ще "препрочитаме" идеологически автори като Вапцаров и Смирненски и свенливо ще трием от програмите публицистиката на Ботев и фейлетоните на Алеко, защото има опасност някой да се разпознае в тях?
На обществото трябва да бъде обяснявано какво се цели с всяка една промяна, за да се убеди, че тя не е самоцелна. Че ще доведе до нещо наистина ново. Понеже обясненията са прекалено "експертни" в лошия смисъл на думата,
в момента никой не разбира нищо от тях
Резултатът - един министър става съветник, един негов заместник става курбан на медиите и в министерството идват хора, които със сигурност нямат по-ясна визия какви промени са нужни на образованието ни, за да създадем грамотни деца. Защото нали крайната цел беше тази? В споровете за робство, съжителство, термини и метафори всички забравихме, че целта на училището беше да направи тези, които го посещават, по-окати във всеки един смисъл. Не просто да ги научи да четат етикети, таблици, диаграми и упътвания за прахосмукачки, което напоследък бива представяно като висше достижение на международните тестове, по които оценяват децата ни. Не просто да ги направи винтчета на пазара на труда, а да бъдат поне мислещи винтчета - иначе въпросният пазар /доколкото го има/ просто ще се срине. И да ги научи да не разсъждават профанно, неграмотно и тролски за неща, които нямат еднопланово обяснение. Тоест, да ги направи по-добри от нас.
Ясно е, че всеки от нас е рожба на една конкретна образователна матрица и е склонен да я защитава, защото тя го е формирала като личност. И точно затова хората, които правят тази реформа, трябва да бъдат малко по-различни. Такива, които не се оставят матрицата да ги засмуче, а са способни да виждат отвъд нея. В България има такива хора, но, когато се правят такива реформи, обикновено никой не ги търси. Вероятно защото тогава промяната в образованието наистина би била съществена и смислена. А смисълът на българската реформа напоследък е да приспива. И съзнания, и съвести. И онези, за които е предназначена.
В Полша няколко поредни правителства провеждат една и съща образователна реформа, благодарение на която полските ученици в момента са далеч напред по резултати. У нас всяко ново правителство започва да бута направеното преди, за да се тупа в гърдите, че именно то е направило реформата. Финландия е родина на троловете, но тяхното мнение обикновено не се взема предвид, когато става дума за промени в образованието. У нас обикновено надделяват именно троловете, които някой, кой знае защо, припознава като гражданско общество и будна съвест на нацията, и по тази причина бърза да им угоди. Затова и реформите ни не стигат кой знае колко далече. И не оцеляват дълго. Само до следващия министър.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
