Заплахата за кабинета не дебне откъм парламента, а откъм улицата
Правителството на Бойко Борисов продължава до голяма степен да бъде неясен субект. Безспорно, то има гарантирана парламентарна подкрепа, която е една от важните предпоставки за живот. Дори и да се разколебаят някои от подкрепящите кабинета политически сили, в Народното събрание има ресурс за нови подкрепящи. Ако разсъждаваме само в координатната система на парламентарните представителства, властта изглежда стабилна. Ще има врява и драми, каквито и досега избухваха. Не всички коалиционни партньори са съвместими по всички параметри, но от парламента трудно може да дойде заплаха. Освен ако ГЕРБ не реши, че за тях е по-изгодно да преформатират парламентарното мнозинство или да тръгнат към избори.
Другата променлива - социалните нагласи и обществената подкрепа към управлението, са по-проблемни.
Те зависят от това каква ще се окаже годината
- от гледна точка на икономика, жизнен стандарт, функциониране на основните обществени услуги - образование, здравеопазване, регионална политика, политика на доходите. От тези сфери може да дойде по-сериозна заплаха за стабилността на управлението. Появи ли се по-мощна протестна вълна, става проблемна и парламентарната подкрепа. При това положение част от партньорите твърдо ще изберат поведение, което да обслужва техния партиен интерес. Засега ми се струва, че поне до местните избори, които са голямото политическо изпитание на 2015 г., правителството ще се закрепи в този или близък до този формат.
Съмнявам се, че през идната година ще се случи някаква реформа някъде. Безспорно най-вопиюща нужда от реформа има в съдебната система. При това необходимостта е осъзната от всички политически сили, има международен натиск, налице е обществено очакване. Затова и в правосъдието е най-вероятно да се реализира някакъв реформаторски потенциал. Всички наши правителства в първата година от мандата си са твърдели, че правят реформи. Сега постфактум виждаме, че съществени реформи близо 15 години не сме имали в нито една област. Самата дума "реформа" страда от инфлация. Подозирам, че у нас за да стане реформа, някой трябва да започне революция. Иначе казвайки "реформа", често се имат предвид палиативни жестове за публична консумация, които нищо съществено не променят.
Левицата все още пребивава във "време разделно". И БСП се нуждае от значителни промени, ако иска да оцелее като фактор в лявото политическо пространство. И на АБВ тепърва им предстои да изградят своя идентичност, да постигнат устойчивост чрез изграждане на структури, изработване на политики и формиране на достатъчно сериозен управленски капацитет, който винаги има персонално измерение.
Моята прогноза е, че до местните избори
БСП и АБВ ще вървят разделно и ще си опонират
Още повече, че има енергия за противостоене дори поради самия факт, че едната е управляваща, а другата - опозиционна сила. Специфичните интереси на двете леви партии са да бъдат от различни страни на барикадата. За АБВ, ако съдим по техните позиции, по-изгодно беше да има коалиция ГЕРБ - БСП, а те самите да останат в опозиция. Обаче тъй като "Позитано" 20 категорично избра опозиционния вариант, наложи се хората на Георги Първанов да отидат на другия полюс, за да съхранят идентичността си. В перспектива неминуемо с времето двете партии ще намерят формула за партньорство. Според мен ще видим първите опити в тази насока на местните избори в отделно избрани общини. Макар да не е в добра кондиция, левицата получава шанс по силата на простия факт, че конкуренцията вляво ще извади наяве енергии, които бяха поизчезнали. Левицата печели повече от условията на конкуренция, отколкото от монопола, който 20 години наблюдавахме.
Днешният потенциал за мащабни граждански протести не е по-малък от този през 2013 г. Миротворческият дух, който на пръв поглед съществува на политическата сцена, до голяма степен ми се иска да вярвам, че се дължи на осъзнаване на факта в колко тежка ситуация е страната и обществото. 25-годишният преход, който може да бъде разглеждан като история на пропуснатите възможности за ново бъдеще на България, се оказа със страшно стеснено поле за маневриране във всички области. Това означава, че обществото ни е тежко болно, а политиците трябва да осъзнаят този проблем и да започнат да разработват свои политики поне в ключовите области. Длъжни са да постигнат някакво съгласие за визия за бъдещето, която би могла да върне енергията на обществото. В противен случай изпадаме в ситуация на тежък песимизъм, който парализира и всякакво колективно действие. Това обрича България на мизерно влачене по дъното на възможността за страна от ЕС развитие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
