Тяхното работно място е близо до Централна гара, пред една сграда с трудното име Национален център по трансфузионна хематология. Повечето от тях са роми и това е единственото им работно място. Знаят точно колко струва кръвта им, защото търгуват с нея. Както го знаят и стотиците близки на болни хора, на които десетки пъти им се е налагало да дарят или купят кръв, за да прелеят такава на близките им. Това е най-страшният пазар в София - пазарът за кръв на черно.
Та питам, колко от аверите на Митьо Очите научиха пътя към мястото, където се дарява кръв, покрай многобройните операции, които претърпя тарторът им. Как бе осигурено кръвопреливането за човека, чието име напоследък се споменава в новините почти колкото това на министрите? По какви тарифи се търгува кръвта на един престъпник, бил той здравноосигурен или не? Да, хората около него не знаят цената на кръвта, те само я проливат. Въпросът е дали я знае държавата?
Да, лекарите са прави, че са длъжни да гледат на него като на всеки друг пациент - въпросът е как се гледа на всеки друг пациент в здравната ни система. Познавах жена, която чакаше спешна операция и не й я направиха, докато близките й не купиха нужното от търговците на кръв. Познавах и друг пациент, чиято жлъчка бе пред спукване и го пратиха да си плати здравните вноски, за да го оперират. И пак му поискаха 800 лева, защото операцията не се покривала от здравната каса. Ей за такива неща си мисли човек, когато гледа ежедневните сводки за здравето на Митьо Очите, което в момента е по-ценно за шизофреничната ни държава от всяко друго здраве. Ситуация, която принуди една жена да публикува в социалните мрежи писмо "Съжалявам, че баба ми не е престъпник". Може би в момента всички болни в България съжаляват, че самите те не са бандити и постъпването им в болница не е съпроводено с махленски спор за паркомясто, при който полицията още брои гилзите, а вместо това са чакали линейката с часове, понякога фатални за заболяването им. Най-малкото е обидно и унизително много от тях да доплащат за рутинни дейности, докато Митьо Очите бива лекуван по стандарт, по който би трябвало да бъде лекуван всеки от нас. Ако, постъпвайки в болница, всеки от нас получаваше онова, което се полага на несебърския "бос", от този текст нямаше да има смисъл. Когато обаче единствено престъпните босове и политиците получават качествено безплатно здравеопазване, това е повод да се замислим. Най-вече - защото не става дума само за здраве. Става дума за ежедневната несправедливост, с която се сблъскваме и от която печелят единствено престъпници и тарикати. Става дума за това, че никой не ни осведомяваше за съдбата на виртуозния Васил Пармаков, който си отиде притиснат от унижения и мизерия, без някой да дава на света ежедневни сводки за здравето му. Както още десетки хора на духа, създали единственото, от което има смисъл в тази държава, преживяват в момента с нищожни пенсии и не се лекуват, защото пенсиите им не достигат за лекарства. Отиват си, слушайки поредната медицинска сводка за един от новите герои на деня, които източиха кръвта на държавата и направиха обществото ни духом бедно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
