Иван е ученик в общинско училище. И държавата всяка година отпуска за неговото обучение около 1400 лева, които постъпват директно в школския бюджет. След четвърти клас обаче родителите на Иван решават да го запишат в частна прогимназия. Парите, които неговото бивше училище получава, намаляват с 1400 лева - субсидията за Иван. В частното школо обаче не постъпва нито лев от тях. Те изчезват някъде по пътя между държавно финансираното и частното образование.
Въпросът дали хазната трябва да плаща на децата, които учат в частни училища, разбуни духовете в последните две години. Той излезе на преден план, след като ГЕРБ записа в проектозакона за образованието, че парите ще следват ученика, дори ако той избере частно училище. С мотива, че държавата е конституционно задължена да финансира образованието на всички деца до 16 години, след като родителите им плащат данъци. След това лично бившият финансов министър Симеон Дянков заяви, че пари за това в момента няма. И премести мярката за 2016 г. Още тогава обаче червеният депутат Янаки Стоилов заяви, че ако БСП дойдат на власт, това ще бъде първото нещо, което ще отменят. Неотдавна и образователният министър Анелия Клисарова потвърди, че най-вероятно тази идея няма да види бял свят. Стана ясно, че говорим за политическо решение. Но политическите решения, вземани за конкретния момент, невинаги са най-доброто за политики, които би трябвало да траят повече от десетилетия. Като например тази в образованието.
Ясно е, че в момента в хазната няма пари за подобно нещо и вероятно ще е връх на цинизма да се отпуснат пари за деца в частни школа, при положение че няма такива за най-бедните. Въпросът обаче е друг - знае ли държавата какво всъщност иска от частното образование? И знае ли за какво плаща, когато става дума за държавно училище? На практика в момента няма ясно остойностяване на това колко струва образованието у нас. Ясно е, че тази цена не е еднаква в столицата и, да речем, Рибново. Или в някое малко планинско селце без път, където се извозват децата от всички околни махали, за да учат четмо и писмо. Парите следват ученика дотам, но така и не става ясно за какво се дават. А по тази логика не е ясно и с колко държавата би трябвало да дотира детето в частното училище, ако реши да си позволи подобна мярка.
Философията на образованието у нас е тази на споделената мизерия, при която резултатите се постигат не благодарение на, а въпреки отпуснатите пари. Най-ясно това личи в резултатите от изпитите - сред първите 10 училища в столицата има само едно общинско и едно държавно. Софийската математическа гимназия и Италианският лицей. Останалите 8 са частни и техните резултати така и не станаха публично достояние. С обяснението, че имат малки випуски, а това изкривява анализа на данни. Да, но може би именно малките випуски и повечето пари са причината за тези резултати.
И демонстрацията им би показала, че много от частните школа вече не са просто оазиси, където срещу много пари се обгрижват децата на богатите, както беше в началото. Че са започнали да показват добри резултати при външното оценяване, което в момента е единственият реален измерител за качеството на обучение. И, съвсем между другото, това вероятно би показало, че качественото образование се прави с пари. Оповестяването на тези резултати всъщност е направо притеснително за държавното образование - след като в първите 25 софийски училища има само 7 общински. Дори и да не е повод да дадем пари на частните школа, със сигурност е повод да се запитаме къде бъркаме при останалите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
