София. На финала на краткотрайния си мандат просветният министър Анелия Клисарова лансира една стара идея на БСП - единен учебник по всеки предмет. По-късно я доразви - целта била министерството да държи авторските права и да се печатат в неговата печатница, та учебниците да станат по-евтини. И което е на практика невъзможно, всички деца във всички точки на България да учат едно и също.
Очевидно идеята няма да види бял свят, но тя е повод да бъде поставен един много важен въпрос, който се отлага с всяко ново правителство. И тя не е точно по колко учебника трябва да учат децата ни, а какво да има в тези учебници. Нещо, което на пръв поглед не би трябвало да зависи от това кой е на власт. Вместо това обаче с всеки нов министър, идващ на власт, философията за учебниците се сменя. И не от загриженост за това какво да учат децата ни, а от това кой и по какъв начин е обвързан с издатели, авторски колективи и прочие хора, които по един или друг начин се изхранват от учебникарския бизнес. Грижата по никакъв начин не е насочена към самите деца, които отдавна вече не разчитат на учебника като на единствен източник на информация. Ако това е било възможно през миналия век, новите технологии направиха невъзможно това, което сегашният екип на министерството иска - знанията, усвоявани от децата, да текат централизирано само по един канал. Ако по принцип са отворени за нова информация и любопитни към света, хлапетата черпят информация отвсякъде. Онова, което трябва да направи училището, всъщност е да не убива любовта им към ученето, а да я стимулира. На пръв поглед - нищо по-лесно, но всеки, който е отворил помагало по литература за който и да било клас, може да види как любовта към четенето бива систематично убивана. Учениците на практика биват затлачвани с информация, която в голяма степен им е ненужна, а напоследък и остаряла, защото гимназиалните учебници не са променяни в последните десетина години, освен козметично. На практика всяко ново знание е изгонено от тях за сметка на сравнително безполезни и неактуални статистики, които не носят знание за света. Нито пък разбиране за този свят. Като добавим и бисерите, не е чудно защо децата излизат от клас по-объркани, отколкото са влезли. И защо пишат "Вапцаров използва лирика в поезията си" и околните вече дори не го намират за бисер. Всъщност промяната в учебниците по никакъв начин не зависи от това дали те ще са един, пет или неограничен брой. Докато държавата не промени стандартите и образователните изисквания за това какво трябва да знаят учениците в определен клас, те ще са претъпкани с ненужна информация, защото това е единственият начин да бъдат одобрени от просветните експерти. А за да изглеждат съвременни, авторите ги накичват със задачки, отбелязани с усмихнати емотикони, или с песнички за миската Лиска и спонсора Вълчо. На практика, докато не се промени философията на обучението, учебниците ще си остават или адаптирани към деца за изследвания на университетски преподаватели, на които едната вузовска заплата не стига, или опити в един урок да бъдат натъпкани всевъзможни противостоящи си неща, които няма да им потрябват след момента, в който си вземат матурата. За да има промяна в тази философия обаче, е нужно някакво по-дълбоко политическо съгласие, а не рестарт на реформата с всеки нов мандат. След което започват псевдодемократични допитвания до учители и родители за това как трябва да изглеждат промените в образованието, и мандатът изтича, преди те да са направени. Визията за промяна няма как да е с хоризонт четири години - нито тук, нито в здравеопазването. Но понеже никой не предлага друго, и след десет години поредният просветен министър ще чисти бисери - ако въобще е останал някой, който да учи по българските учебници.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
