От няколко дни във Фейсбук се премята една крилата фраза - че управлението на държавата се е преместило на Орлов мост. Напоследък той стана командният център, от който очевидно човек може да промени или направо блокира всяка реформа - и полицейските протести в последните няколко дни го показаха. Само за дни параметрите на реформата, свързана с орязването на полицейските привилегии, претърпяха промяна. Промяна до степен, че човек започва да се чуди стоят ли въобще някакви разчети зад реформите у нас, щом може накрая да бъдат коригирани "на коляно" само и само да бъдат удовлетворени хората, заплашили да блокират държавата.
Това впрочем важи за доста реформи, които напоследък се лансират, а след това претърпяват метаморфоза, стига отнякъде да се усети дори повей на протест. Преди няколко дни министерството на образованието предложи съкращаване на ваканциите за сметка на по-дълга учебна година. Само след няколко дни, когато учителското напрежение ескалира в социалните мрежи, учебната година се върна почти в стария вариант. Остана въпросът има ли въобще някаква по-обща философия зад промените, които се предлагат от властта, след като
те могат да бъдат преобръщани за броени дни
и отново да бъдат представяни в опаковката "реформа", само че вече с други аргументи.
А какво е общото между двете реформи ли? Привилегията. Да, именно с главно П. Тя е нещото, с което държавата от години мотивира хората да работят за нея, плащайки им по-ниско, но за сметка на това, отрупвайки ги с блага, които за хората в частния сектор са недостижими. Тя направи голяма част от хората, които работят за държавата, лениви и корумпирани, тя вменява на мнозина от тях усещане за недосегаемост. За полицаите именно 20-те заплати бяха морковът, с който успяват и да ги назначат, и да ги задържат толкова време в системата, от която иначе ще се разбягат за нула време. Впрочем в последните години го и правят именно поради факта, че призракът на орязаните им заплати при пенсиониране броди като бащата на Хамлет в публичното пространство. За учителите пък дългата ваканция е почти единствената привилегия, която компенсира ниските заплати и високото напрежение в системата, на която са обрекли живота си.
Затова и скочиха да си я бранят
Да не отваряме дума за привилегиите на магистратите, в сравнение на които тези на полицаите не са нищо повече от семки и бонбонки на дъното на чувала на Дядо Коледа. Само че на благата, които ползва Темида, никой не смее да посегне - дори когато си гласуват коледни бонуси в размер, достатъчен да плати борчовете към "Топлофикация" на цяла ромска махала.
В българската система от привилегии има нещо дълбоко ориенталско, което обаче вече е вкоренено в съзнанието ни - да си спомним почтителния начин, по който по-възрастните хора произнасят "държавна работа" като израз, който би трябвало да означава, че си хванал "Началника" за шлифера. Привилегиите са нещото, което остава дори и когато всяко уважение към въпросната прослойка изчезне - и именно те компенсират липсата на уважение. Ако държавата посяга на тази ориенталщина, трябва много добре да обясни защо го прави. Ще премахне ли тази реформа истинския проблем на системата - многото чиновници и малкото свестни ченгета, корупцията и рекета, видеата във Фейсбук, на които едни хора питат "Кво прайм са" и този въпрос за всеки българин отдавна се е превърнал в парола да си бръкне в джоба? Дълбоко се съмнявам. За сметка на това в последните дни последните честни хора, останали под пагон, се наслушаха на незаслужени упреци към себе си и на вицове, които ще останат дори след като за полицейския протест се забрави. А това едва ли ще ги мотивира да останат там още дълго.
Непрестанно слушаме оплаквания как в системата на МВР се наливат много пари, а в образованието - малко. Но така и не сме чули по-важното - анализ за това
дали и едните, и другите се харчат рационално
А отговорът е не. Ние не знаем къде отиват парите ни, които държавата решава да подари на един или друг сектор, нито пък сме наясно накъде ще ги пренасочи, когато спре да плаща 20-те заплати на полицаите и започне да изплаща по десет заплати при пенсиониране на учителите. По всяка вероятност и именно заради това Орлов мост се превърна в институцията свише, от която се вземат решенията важни за държавата реформи да отидат в кошчето. Орлов мост не иска да знае, той иска да диктува.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
