"Пенсионирахме учителката по математика, но ще я преназначим. Няма други желаещи да преподават", разказва директорка на училище в малко градче, където педагозите и бездруго са кът. "Бяхме обявили конкурс за мястото й, никой не се яви. А догодина ще имаме и други пенсионери".
Общо 6000 учители и около 500 директори ще излязат в пенсия до средата на следващата година. Масовото им пенсиониране именно сега си има простичко обяснение - от август догодина в сила влиза новият училищен закон, съгласно който при пенсиониране един учител получава 10 заплати. Тъй като в момента те са само 8, явно просветните началници се опитват да икономисат от парите, които трябва да бъдат преведени на изпроводяк на хората, отдали най-хубавите си години на образованието. Затова бързат - някои от учителите били пенсионирани буквално на стълбището, в присъствието на учениците, между биенето на звънците. Някои от директорите - предупредени от инспекторатите, че ще бъдат освободени, без да се вземат под внимание нито резултатите на училището, нито това колко пари е привлякъл директорът за него. Лайтмотивът е, че се дава път на младите. Въпросът е обаче как става това.
В момента големият проблем на българското училище е, че няма ясни и професионални критерии за назначаването нито на директори, нито на учители. Всяко училище има "автономията" да обяви конкурс за учителско място по собствени критерии - и в резултат се получават какви ли не абракадабри при опита да отсееш един преподавател от тридесетина кандидати. Едни директори искат свидетелство от психодиспансер, други - мотивационно писмо. Трети - портфолио, въпреки че не е задължително преподавателят да има такова. А дори и да го има, в него липсва най-важното - резултатите на неговите ученици в предишното училище. За сметка на това вътре присъстват десетките курсове за квалификация и преквалификация, каквито в момента има право да организира едва ли не всеки. Ако си бил на квалификационни курсове, комбинирани със спа, на тема "превенция на агресията", или на курс по протокол и икебана, нищо чудно това да натежи повече, отколкото редицата от високи оценки на учениците ти. Някои директори обявяват писмено "изпитване" на кандидатите - преподаватели по български писали на един подобен конкурс какво според тях трябва да се промени в програмите по литература. Интересно кой е бил избраникът - който има собствено мнение или който мисли като чиновниците в МОН? Има и куриози - учители разказват, че по време на интервюто с директора най-същественият въпрос, който им задали, бил "Вие как възнамерявате да живеете с тази заплата?" Какъв отговор са очаквали да чуят -"Ще давам частни уроци" ли? Или чисто и просто са показали на кандидата, че не е имало нужда да подава документи, след като така или иначе никой "отгоре" не се е обадил за него.
Очаква се с новия закон да заработят и атестациите на педагозите, които ще стават през четири години, и те вече да бъдат някаква основа, на базата на която уж да бъдат избирани най-добрите. Въпросът е какво ще правим до влизането в сила на тези атестации - защото в близките години се очаква около 50 на сто от учителите да си отидат от образователната система. При това ще стигнем до абсурда част от тях да бъдат преназначени, защото кадри няма. При всички лозунги, че училището трябва да даде път на младите, повечето училища обявяват изискване кандидатът да бъде "старши учител", което означава да има 10 години стаж. Всъщност при подобни конкурси натежават винаги формалностите по простата причина, че няма начин да оцениш най-важното - присъствието на учителя в класната стая. Способността му не само да прави презентации, да слуша директора и да дава домашни онлайн, а да запали у учениците пламъчето на стремежа да научаваш нови неща. Онова, което всъщност трябва да умее един учител. Затова толкова често в класната стая влизат случайни хора, на които с поредната директива сме дали не път, а направо магистрала. Целият проблем е, че не умеят да карат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
