София. Миналата година на първия учебен ден в едно от столичните училища присъстваше видна гостенка от Холандия. Тя наблюдава с интерес сценографията на празника - менчето с вода и китката здравец, първия звънец, който тогавашният просветен министър й предложи да удари, и възкликна "Това у вас е много красиво. А при нас в първия учебен ден просто влизат в училище и учат".
Тъжната истина е, че холандчетата, които на първия учебен ден просто отиват в клас с учебниците (а вече с таблетите си) и учат, на финала получават едно образование, за което са сигурни, че си струва. Българските деца, които родното училище се опитва да омагьоса с ритуала на първия звънец и менчето, на финала искат да учат в Холандия. Или във Великобритания. Или в Дания. Въобще в някоя страна, в чието образование
липсват красиви ритуали, но за което държавата дава пари
Защото знае за какво отиват те. Искат да учат в държави, чиито учители имат възможност да си купуват повече от една книга годишно, при това без държавата да им предлага "социални пакети" - тоест кредити с преференция и нисък наем, ако се цанят за даскали на село. Да, сигурно много родни учители са се зарадвали на идеята на просветното министерство за преференциалните кредити и евтини жилища, въпреки че тя може би е обречена да остане само идея. Но да привличаш в клас учители, като им предлагаш "социален пакет", означава изначално да ги дефинираш като бедни. Като уязвима социална група, която няма да получи друга възможност да подобри материалното си положение, но за сметка на това държавата ще й отпусне някои евтинки благини. Какво следва - да видим в магазините палмово сирене с надпис "Сирене за учители" ли? Подобни преференции имат смисъл само ако са част от една друга политика, която действително да върне достойнството на българския учител. Той няма да се съизмери с европейските си колеги, ако държавата му плати транспорта до училище и му отпусне някои други "екстрички", с които да го компенсира за ниските доходи. А когато му оправи заплатата, за да има пари да си купи книги, таблет, да ходи редовно на кино и театър, да пътува в чужбина, да инвестира в духовното си развитие. Защото само от такъв човек
очакваме да превърне децата ни в мислещи
Евтиното образование и евтините учители няма да създадат духовно богати хора. А просто такива, които гледат малко по на запад от Сърбия, защото само там човек може да си "оправи положението". Нали все пак искаме в класните стаи да влязат хора с визия за бъдещето, а не хора, чиято визия се простира до плащането на поредната им вноска от кредита?
Не искам да бъда разбрана погрешно, да се предлагат социални придобивки на учителите само по себе си не е лошо, ако това не остане единственият крайъгълен камък, на който се градят идеите за подобряване на образованието ни. Ако това е ъгълът, от който гледаме на българското училище, е лошо за всички. От всички посоки се тръби как трябвало да вкараме млади хора в образованието. Дайте да не говорим за това как да вкараме млади, а как да вкараме мислещи. Студенти по педагогика и сега има бол. Повечето обаче не искат и да помиришат училище, след като се дипломират. Неотдавна се срещнах с млади хора, завършили на Острова, които по програма на една американска фондация преподават на деца в неравностойно положение. Фондацията покрива разходите им за нормален стандарт на живот. Дали ще поискат да станат редовни учители в обезлюдено село, ако кметството се опита да ги привлече, давайки им една и без това празна къща срещу нисък наем? Надали. А и децата от въпросното хипотетично село вероятно вече отдавна са част от 15-те хиляди българчета, за които звънецът бие някъде другаде. Например в Испания, където родителите гурбетчии превиват снага в непосилен и неквалифициран труд, а хлапето посещава едновременно две училища. Испанско, за да придобие "истинско образование". И българско - за да не забравя корените си в лицето на "Аз съм българче". Между другото това още веднъж е знак за преклонението на българина пред образованието - дори и самият той да не е взел добра или дори никаква диплома, прави всичко възможно детето му да получи такава. Но ако може - навън. Ако може - на латиница. В някое училище, което може и да няма красиви ритуали, традиция и пиетет към величавата възрожденска фигура на даскала от миналото. Но за сметка на това вярва на сегашния си учител - защото той го води към бъдещето.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
