Никола Миладинов, журналист от БНР
"Дебатът Евровизия" изправи един срещу друг петимата кандидати за председател на следващата Европейска комисия. Общото ми впечатление от представянето на Жан-Клод Юнкер от Европейската народна партия (ЕНП), Мартин Шулц от Партия на европейските социалисти (ПЕС), Ги Верхофстад от Алианс либерали и демократи (АЛДЕ), Ска Келер от "Зелените" и Алексис Ципрас от Европейската левица е, че се загуби много време в общи безсмислени приказки и въпроси. Имам чувството, че европейският политически елит, който е сигурен, че от него зависи управлението на Европа, просто организира едно шоу.
Може би за да мотивира хората да гласуват, със самочувствието, че от тях зависи кой ще е председател на Еврокомисията. Като се пропуска фактът, че основната власт е в ръцете на отделните правителства и на Европейския съвет. Докато заседанията на Европарламента са публични, то тези на Евросъвета са закрити. И никой не разбира какво се решава по важните въпроси. Но от друга страна, е чудесно за демокрацията, че такъв дебат въобще се проведе. И то с такава многомилионна аудитория. За интереса към него говори и активното включване на социалните мрежи, чрез които хората задаваха своите въпроси.
Организаторите на предаването обаче заслужават доста забележки. Може би трябваше малко повече да филтрират и центрират задаваните въпроси. И да притиснат кандидатите да се ангажират с конкретни обещания, които да реализират, ако бъдат избрани за наследници на Жозе Барозу.
Донякъде съм притеснен, че въпроси като аборта или носенето на ислямски забрадки на публични места изместиха далеч по-важни теми като регулирането на банковата система или енергийната сигурност и газовата зависимост от Русия. По тези въпроси и технологично времето бе малко и отговорите на кандидатите бяха твърде общи.
След като искат да имат обществен мандат от 500 милиона европейци за такъв добре платен пост, кандидатите да оглавят Еврокомисията следва да бъдат добри да кажат какво мислят поне като основни идеи. Някои от тях бяха наистина директни, като кандидата на либералите Верхофстад, за разлика от Ска Келер от "Зелените", която бе направо разочароваща.
Аз не знам защо те не номинираха такъв уникален оратор като французина Даниел Кон-Бендит, който щеше да защити блестящо позицията на зелените. Иначе дебатът беше добър. Казаха се някои истини - например Алексис Ципрас заяви в лицето на опонентите си, че няма нищо демократично в това германският канцлер Меркел и още някои други да свалят премиери, както стана в Гърция и Италия с Папандреу и Берлускони.
Що се отнася до българската кампания за евровота, тя е повече от незабележима. И както обикновено, темата ЕС в нея въобще отсъства, все едно че България е в центъра на вселената. Нашите кандидати за евродепутати се държат като селски общинари, които се замерят с кал кой е откраднал повече от местния бюджет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
