Решението на парламента да намали с 1 лев субсидията на партиите за спечелен глас на вота е козметично и няма да предизвика необходимия ефект - да погали общественото ухо. За мотивите мога само да гадая, защото не виждам голям смисъл от това решение. Всъщност каквото и намаление да бяха гласували депутатите, мнозинството от хората пак нямаше да са доволни. Подобни стъпки обикновено се предприемат заради очаквания обществен ефект. А той в случая ще е минимален, защото и намалението на партийните субсидии е незначително. Минимално е и политическото значение на това решение, а общественият отзвук от него ще бъде по-скоро саркастичен и дори негативен. Резултатът върху финансовото състояние на партиите също няма да бъде кой знае колко сериозен.
Проблемът по-скоро има две страни, като едната е свързана с усещането у българите, че партиите са неефективни в ролята на техни посредници в обществения живот. Това поражда недоверието към тях, както и нежеланието да се изплащат субсидии. А от другата страна стои един често подценяван проблем, свързан с това, че този тип финансиране на дейността на партиите все пак предполага някаква прозрачност. Също така той означава, че партиите са обществени институции и посредници и че е важно за нашето общество те да функционират. Така че не можем еднозначно да кажем дали намаляването на субсидиите на партиите е нещо хубаво или пък лошо. Ясно е обаче, че политическата прослойка няма интерес от орязване парите за партиите.
Но трябва задължително да се отбележат двете страни на въпроса - че този начин на финансиране на партиите не означава автоматично нещо лошо и че очевидно българите не са убедени в ефективността на партиите като техни представители и оттам идва усещането, че тези субсидии са нещо несправедливо и лицемерно. Именно това е симптом на по-големия проблем в момента, който виждаме през цялата 2013 година - кризата на представителството и легитимността на партиите, както и кризата на доверието в цялата политическа прослойка. Симптом на това е продължението на тема финансиране на партиите. Но, ако може да има някакво успокоение по този повод, то е, че на много места в Западна Европа не се гледа с добро око на партиите, те дори се възприемат като необходимо зло.
Така че за мен са по-важни тези аспекти на проблема, а не това, че са решили да намалят с лев субсидиите си. Трябваше обаче да се направи по-обширен дебат по темата и опит да се разяснят ползата и смисълът на съществуването на партийните субсидии. За да се тушира всякаква обществена инерция на тема: "Защо им даваме от парите на данъкоплатеца". Защото такова говорене е колкото правилно, толкова и инерционно дори популистко. Такъв дебат обаче не се случи. Напротив, темата беше обсъдена на закрит семинар. Но въпросът е какъв въобще обществен дебат и какви изобщо политики могат да се случат в тази кризисна политическа обстановка, в която май никой не чува другия. Съществува и друг генерален проблем, засягащ малките извънпарламентарни партии.
Трудно е да се обясни на голяма част от българите, че и те би следвало да получават субсидии, защото при тях това финансиране има най-видим смисъл. Малките участници в политическия процес, които остават под чертата, също трябва да имат възможност на ясно, прозрачно и регламентирано съществуване. Така че проблемът е изпъстрен с много популизъм и инерционно приказване, а е много съществен, защото засяга механизмите на функциониране на нашето гражданско общество. Защото партиите са нашият посредник в системата на представителната демокрация. За момента не разполагаме с нищо по-добро от тях. Кажем ли, че партиите са лоши, все едно заявяваме, че представителната демокрация е лоша. Все пак живеем в система, в която партиите се състезават в избори за място в парламента. Така че антипартийното говорене е симптом на обществено заболяване, а не е лечението за него. Мнозина са на мнение, че партиите са изначално лошо и ,че ако гласуваме не за партии, а за личности, нещата ще стоят по-добре, но това схващане е доста опасно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
