Преди време една холандска принцеса бе гост на образователното ни министерство точно на първия учебен ден. След като би звънеца заедно с министъра, отчупи от погачата и изля менчето с вода след първокласниците, гостенката се възхити. У тях нямало такава традиция, на първия учебен ден децата просто идвали в училище, сядали и учели.
Сетих се за думите й покрай полемиката за удължената учебна година, с която в последните дни образователното министерство си поигра на "Тука има - тука нема". Като първо лансира идеята за по-дълга учебна година с мотива, че децата късат връзката си с училището в летните месеци, а след това я посъкрати, защото се надигна вълна от протести. Както на родители, така и на учители, на които увеличеното натоварване внезапно се видя прекомерно. А най-вече от ученици. Вероятно повечето от тях, ако имат възможност, биха избрали да учат съгласно холандската, британската, финландската образователна система независимо от дължината на учебното време. Десетки български студенти без никакъв протест започват следването си в Холандия още в средата на август, докато българските университети продължават да спазват тежката академична традиция да откриват учебната си година на 1 октомври. Ако погледнем резултатите на холандските и финландските деца от международни проучвания като PISA, ще видим, че онези, които започват годината по-рано, макар и без китка здравец, показват доста по-висок резултат. Очевидно обаче ние предпочитаме да изразяваме своя пиетет към образованието чрез погачата и менчето, а не чрез това децата ни да учат макар и малко по-дълго, за да постигнат резултатите на своите връстници. А може би не вярваме, че ще ги постигнат. Може би чиновниците, които разработват проектите за дълга и средно дълга учебна година, всъщност не са успели да ни убедят, че това време ще се използва достатъчно рационално, така че децата наистина да научат неща, които в момента не владеят. Вероятно това е скъсаната нишка - да се започне от учебните програми и онова, което искаме да постигнем чрез тях, и едва след това да слагаме рамки на учебната година. В момента спрямо българската образователна система съществуват два парадоксални вида недоволство. Единият гласи "Децата са много натоварени", и е верен. Другият варира в зависимост от случая и обикновено гласи "Защо махат автори от програмата?", "Защо режат математиката?", Защо съкращават физическото?", "Защо децата ни още от първи клас не учат как да станат предприемачи и как да си попълват данъчната декларация (за която ние самите се обръщаме за помощ към познати счетоводители)?". Няма как всички тези неща да станат, ако не променим параметрите на учебната година. В противен случай децата трябва да учат 10 часа на ден или училището да се състои от 13 класа. Всеки път, когато някой се опита да намали уроците по даден предмет, обикновено се активират неговите, условно казано, лобита. Било учителите по тази дисциплина, които пазят норматива си, било специалистите в съответната област. Които с основание се притесняват, че няма как да формираме любов към родината, съкращавайки Ботев, но и няма как да станем нация техническа, ако посегнем на математиката. Резултатът най-често са учебни програми, базирани на това кое лоби е по-силно и в каква област е специалист министърът, а не на това какво в крайна сметка трябва да научат тези деца. При всичките ни свръхочаквания към новия училищен закон и новите програми, този път вероятно ще бъдем свидетели на същото. Амбиции да вкараме всички възможни знания в малко по-голям брой часове, така че да не настъпим някого по мазола. В резултат - преуморени, стресирани деца, с понамалена ваканция и по-тежка раница. Деца, които отново биха предпочели Терминал 2, без значение колко дълга е учебната година отвъд него.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
