Скъпи читателю, приятелю, съавторе. Когато отвориш страниците от книга на Йордан Йовков, ти ще почувстваш докосването на един ключ, който великият случай ти подарява. С него ще можеш да влезеш в космическия кораб Йордан Йовков, кацнал на твоята планета. Както във всеки космически кораб, хората и нещата, създадени от твореца, за да минат през пространството и времето, спят във своята малка смърт. Реките не текат, облаците не се движат в морето, реките на морето са замръзнали. Те са въплътени в знаци и цифри. Спят и чакат. Само магията на твоето съучастие в тяхната съдба може да ги съживи. Само времето, което отделиш, за да разчетеш страниците, може да се превърне и в тяхно време. В космическия кораб „Йордан Йовков" ти ще съживиш десетки и стотици хора и земи и времена. Мнозина, а може би всички, ще станат твои приятели. Някои могат да те накарат да застанеш до тях, за да премериш ръста си. И така, с нас е ключът към света на Йордан Йовков.
Това е нашият свят преди почти един век. И това е неговият свят, защото той го е видял със своя поглед и го е пресъздал със свои багри. И това е и твоят свят, читателю, защото ще го пресъздадеш ти, със своите очи и със своя опит. Затова те нарекох съавтор на писателя. Нека се опитаме да влезем в тоя свят с чисти обувки и да свалим изпрашените палта. Ние, хората, сме същества със странна порода. И смятаме с милиграми отровите, които дишаме и поглъщаме. Вдигаме врява до Бога, а забравяме, че всеки миг ни заливат отровите на човешкия дух. Отчаяние и недоверие в разума и в доброто. Убеждават ни, че сме неспособни да опознаем света и да го оправим. Защото човешкият свят бил непоправим, побъркан и мръсен.Светът на Йовков е морално чист. В него струи светлина. В него не светят евтини енерго спестяващи лампи. Творецът не украсява живота като коледно дърво. Той казва и доказва – дървото е красиво, защото е дърво. Без лампи и висулки, и светлината на звездите стига, за да виждаме и четем това, което е написал Йовков. Светът на Йовков е истински. Украсен е с багри, които е извлякъл от кората на дърветата и от корените на билките. Синьото от небето и от морето, и от женските очи.Кафявото е от разораната земя, жълтото е от зрелите жита. Ако творецът ни пусне в ателието си, до тубите с боя, които изстисква и по неговата палитра ще отгатнем какво е искал да създаде. Светлина! Йовков не рисува с черна и сива боя. Светът на Йовков е благороден. В целия космически кораб, сред хилядите страници, няма да открием нито един образ на нравствено отблъскващ човек. Достойнството изправя гръбнаците на всички Йовкови създания. Затова, те могат да стоят с вдигната глава. В браздите на нивата, край стадата, в окопите с пушка...Човекът на Йовков с достойнство носи своята човешка участ.Когато затворим страниците на книгите на Йордан Йовков, събудените герои ще тръгнат с нас и ние ще вървим с тях по нашия общ път през дните и годините. И ще почувстваме и разберем, че не сме сами.
Приятели, искам да ви кажа, че когато ми дадоха наградата, аз обиколих местата, където е живял и работил Йордан Йовков. В село Красен, където той е преподавал, има училище за 660 души. В това училище, което е било пълно, в момента има 82 ученика от 11 села, от които 42 са ромчета. Нищо лошо не виждам в това. Просто ви казвам, че от 660 души са останали 82-ма. В село Инзово, долу на границата с Турция, има училище за 400 души, със заковани врати и прозорци, в които в момента не влиза нито един ученик. Светът на Йовков се е променил.Това е неговия свят, това нашия свят. Това, което се случва, трябва да ни накара да повярваме в Йовков. Защото неговият оптимизъм, светлината на неговото творчество, толкова противоречи на съвременния поток на световната литература, където 90% от героите са кретени, и където всичко е пълно с безнадеждност, с кал, с кръв, с недоверие в човека и пр. Това е светъл човек, това е един проповедник. Не искам да го сравнявам със светия, но той наистина е един свят човек. Трябва да намерим сили, трябва да намерим хора, които да обяснят, особено на младите хора, всъщност какво притежава България. И да намерим начин, по който и Йовков, и други наши творци да стигат до хората в чужбина Това не е само наше богатство, това е богатство на човечеството. Хората и в България , и по света трябва да разберат кой е бил и кой е Йордан Йовков и надявам се, че ще бъде и в бъдеще.
Благодаря Ви.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
