Афганистанците, които идват у нас, не са бежанци
Антон Гицов
Наскоро Бойко Борисов с огорчение заяви, че България харчи годишно по 80 млн. лв. за издръжката на 110 наши войници във Афганистан, а правителството в Кабул не иска да подпише споразумение за реадмисия. Той обясни също, че няма смисъл да се дават тези пари, ако страната ни не може да връща незаконно влезлите у нас афганистански мигранти. Представете си за какво може да бъде използвана тази сума? Според някои сведения близо 800 000 наши пенсионери мизерстват със 160 лв. на месец при праг на бедност от 300 лв. Ако тези 80 млн. се дадат на пенсионерите, всеки от тях ще получи увеличение с 1 000 лв. годишно. Но тук възникват някои въпроси. Първият е, защо изобщо трябва да имаме военен контингент в Афганистан? Ползата от нашето участие е символична, но разходите ни са от 2001 г. Нашият военен контингент там нараства значително, до 600 души през 2011г., повече отколкото страни като Белгия, два пъти повече от Унгария и близо 4 пъти повече спрямо Гърция и Португалия. Така че твърде възможно е разходите за военното ни присъствие в Афганистан за всичките тези години да надхвърлят 1 млрд. лв., една много внушителна сума за бедна България.
Вторият въпрос е по какъв начин са попаднали в страната ни тези млади и здрави афганистански мъже? Отговорът е известен – през неохраняемите пролуки в турско- българска граница. Още през октомври 2013 г. изразих мнение, че границата с Турция следва да бъде незабавно затворена. Седмица преди това премиерът Орешарски беше направил невярното твърдение, че България е страна по международни конвенции и не може да затваря границата, а говорителят на Върховния комисариат за бежанците Борис Чеширков се опита да заблуди обществеността, като заяви, че "международните принципи не позволяват България да вземе такова решение". Министърът на отбраната Ангел Найденов пък изрази мнение, че затварянето на границата било „крайно средство", а външният министър Кристиян Вигенин- че това "не е алтернатива и не бива да го обсъждаме сериозно". Яростно срещу затварянето на границата се обяви тогавашният председател на ДПС Лютви Местан. Управляващи и политици убеждаваха, че проблем няма, а нелегалните имигранти просто разглеждат България като трасе към друга страна. Подложена на натиск, Агенцията за бежанците драстично съкрати предвиждания по закон 5-месечен срок за разглеждане и удовлетворяване на молбите за предоставяне на бежански и хуманитарен статут, даващи право на получилите го да са сдобият от българските власти документ за самоличност, позволяващи им да се отправят на Запад. И никой не се замисли тогава, че тези страни ще се позоват един ден на Дъблинското споразумение и ще започнат да ни връщат мигрантите, получили статут най-напред в нашата страна.
Но де да бяха само афганистанците. Страната ни е пълна и се пълни млади мъже от Африка, Сирия и други арабски страни.
Има ли изход от това положение?
На първо място трябва да се доизгради и осигури охрана на оградата по граница ни с Турция. И тъй като тази граница е и външна граница на ЕС, премиерът правилно постави с острота въпроса пред Брюксел за съдействие , финансово и логистично в Това отношение. Едновременно с това да бъдат вкарвани най- сетне в затвора и каналджиите.
По отношение на афганистанците а и на всички други, които нелегално са преминали границата, и по този начин са извършили престъпление според българските закони, следва да бъдат изправени пред съд и да изтърпяват съответното наказание.
Това ще бъде силен предупредителен и ефективен сигнал към всички останали, устремили се да пресичат нелегално границата ни.
Крайно време е и рязко да се ограничи предоставянето на бежански или хуманитарен статут у нас на мигрантите- нарушители на турско- българската граница. Самият Закон за бежанците в чл. 13, т.13 указва, че такъв статут не се предоставя на чужденец, който идва от сигурна държава по произход „safe third country", т.е, и в която страна е можел да потърси убежище. А Турция е точно такава страна. Отделно, съгласно чл. 9, т. 5 на този закон, българската страна може да не предостави хуманитарен статут, когато в страната, от която произхожда мигрантът, съществуват райони, където неговата сигурност няма да бъде застрашена. Такива райони, под контрола на правителството, съществуват в Афганистан, и в самата Сирия. Отделно, за нелегалните имигранти, които не могат да докажат необходимостта от предоставяне на статут на закрила, е в сила Директива 2008/115/ ЕО на европейския парламент за депортиране, включително на семейства. На такива пришълци се дава срок от 7 до 30 дни да напуснат доброволно страната. Ако откажат, остават до 18 месеца под охрана в общежития, след което ги пращат в родината им или в трета приемна страна. На 10 март т.г. ЕС и Турция подписаха важно споразумение за ограничаване на мигрантския поток от Турция. То изрично визира единствено Гърция и указва, че всички нередовни мигранти, пристигнали на гръцките острови от Турция, ще бъдат връщани обратно. Няма основание да не настояваме такова споразумение да бъде договорено и за България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
