Трифон Иванов приличаше на вълк на метадонова програма
"Sabotage times"
Бразилия, 2014. Вълнуващо, а! Във времената на 5-те милиона спонсора, "гмуркането", страхотните фенове, облечени в евтини дрехи с кръста на свети Георги, ще бъда честен: мразя почти всички отбори на това първенство. А невинаги беше така. През 1994 г. все още беше възможно да бъдеш завладян от някой симпатичен отбор. Преди ерата на интернет беше пълно с тимчета, за които не се знаеше почти нищо. Нямаше блогове, от които да разбереш и кой номер гащи носят. И аз, въпреки че живея в Европа, не знаех нищо за България. Тимът, представящ страната, бореща се с посткомунистическия икономически климат, дойде от нищото и стигна полуфинал. И то без да бърка бетона за 1:0. Тази сбирщина от причудливо изглеждащи играчи предлагаше стилни и смъртоносни контри. Не само успехът на терена направи от българите мои любимци. Тези момчета не приличаха на никой друг! Те бяха аутсайдери. Бандити!
Подла и сприхава банда от Изтока
Тъмни черти, хлабав предпазител и тонове талант. Това беше Христо Стоичков - Камата, достоен да бъде изигран от Де Ниро в ерата му на "Разяреният бик". Неудържимото крило Емил Костадинов имаше прическа като на Стив Ходж (б.р. - бивш английски национал) от 1986 г. И "Големият мъж на върха" Пенев от "Валенсия" (б.а. - всъщност Любо не играе заради болест). Той изглеждаше като Диего Коща, но с прическа "късо отпред, модерно отзад".
Изключението от правилото (прическа и футболни умения) правеше "магьосникът" Йордан Лечков. Той беше 27-годишен талантлив халф, заключен в тялото на 200-годишен старец. Идеално плешиво теме с едно малко островче косми.
Но защитникът Трифон Иванов беше този, който ни караше да сядаме пред телевизора с възклицанието: "Мамка му, какво е това?". С грива, брада, събрани вежди и вечно зачервени, хлътнали очи, той удряше на планински вълк, минал на метадонова програма. Изглеждаше толкова "не в час", че беше чудно как изкарва до средата на полувремето, без да падне и да започне да се превива с гърчове в стомаха. Проклет да съм, ако бутилката му за вода всъщност
не беше пълна със специална пиячка
Но той оставаше на терена, чистейки топката от разкрасения като глезено пони Габриел Батистута. Самият антипод на Иванов.
Трябва да добавим в тази компания на аутсайдери тотално плешивият вратар с калпава перука Борислав Михайлов, който след световното подписа с "Рединг", и се превърна в истинско бедствие. Плюс Илиян Кирияков - джобният риж бек.
След един от най-шокиращите обрати в новата история - този при 2:1 над Германия, Стоичков отбеляза: "Честно казано, беше лесно". Свалям му шапка. Приказката обаче свърши с Италия.
В тази все по-отчетлива корпоративна световна купа всички ние търсим отчаяно отбор, за който да викаме. Тим, който ни оставя истински спомени, не като тези в "Най-великите 100 моменти от световни финали". През 1994 година тази пасмина беше Отборът! Все още търся новата България!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
