За Турция изводът също е ясен: атентатите са ни сигурни, европейското членство - все по-малко
В поредица от няколко анализа своите изводи представя водещият специалист по европейско право доц. д.ю.н. Атанас Семов, носител на Катедра "Жан Моне" на ЕС, ръководител на Международната магистърска програма "Право на ЕС" в Софийския университет.
Със или без обща закуска, Обединеното кралство (ОК) е член на ЕС - пълноправен и без никаква възможност да бъде изгонен. Поканиха го настоятелно да си тръгне бързо (ако ще си тръгва). Камерън взе парите (от продължаващата свободна търговия) и каза "ще видим".
Досега (и от десетилетия) Лондон казваше: ще участваме, ако искаме (и в каквото си поискаме): влязоха в ЕО не в началото, а когато поискаха (е, и когато Париж ги допусна, след Дьо Гол), отказаха да участват в Шенген и в общата валута (доказано със загуби), издействаха си "британски чек" (М. Тачър) за автоматично връщане на значима част от вноската им в общностния бюджет, настояха да не бъдат обвързани от общата воля за "все по-тесен съюз", и още, и още.
Сега казва: ще си тръгнем, когато искаме (и ако още искаме)! Дотогава сме IN - и може да останем IN, защото такъв е общият INTEREST - лондонският, но и европейският. Как точно ще стане е INTERESTing, но не е impossible.
Затова и Европейският съвет (ЕСв) се оказа принуден да говори като нашия шоп, който казвал: "Като имам спешна работа - лягам да спя. Като се събудя - ако е била спешна, някой ще я е свършил, ако никой не я е свършил - значи не е спешна и пак лягам да спя".
И правилно: Брюксел има нужда да се наспи и да помисли на свежа глава. Лондон още повече. София спи от години по големите европейски въпроси, но от есента ще ни се наложи да имаме ясна позиция - нали връхлита нашето председателство.
Доста ясен призив за опомняне отправи и държавният секретар на САЩ Джон Кери: Европа се нуждае от Лондон. Обратното също е вярно.
За британците да се събудят означава да разберат, че:
- вече никога няма да мога да извиват ръцете на другите европейци (например като препятстват нови важни съюзни решения);
- заплахата с напускането е бумеранг, европейският етикет не позволява някой да стане от масата преди другите, европейският общ пазар е икономическа примка - като каишката на домашно куче: може да ти пречи да тичаш свободно, но е сигурно, че вечерта ще бъдеш нахранен и ще живееш добре.
За победителите на референдума става безмилостен въпросът "Какво губим, когато печелим?" - и редица от кресливите агитатори за QUIT (напускане) вече са впечатляващо QUIET (тихи).
Не само заради простата сметка - за да не внася "излишни" 6 млрд. евро на година, ОК загуби 100 млрд. за 3 дни. Тези студени числа не може да не действат събуждащо! А колко още предстоят.
Най-сетне въпросът за цената стои и така: кое е по-важно - горчивината на ЕС или сладостта на Шотландия и Северна Ирландия?
За европейските лидери да се събудят означава да направят:
- ясни послания (най-сетне позиция?) по тема за бежанците;
- ясни послания (рано е за решения) за очовечаване на брюкселското управление: защото ползата от човечните европейски програми потъва в чутовните формализъм, дребнавост, тромавост, непрозрачност, липса на реален разговор с хората и дори непрозрачност (виж проекта за TTIP, който Ене може да се види) - или най-общо абсурдна бюрокрация;
- ясна и твърда позиция по отношение на Турция; - напълно скарана с 3-те Копенхагенски критерия за членство в ЕС и с всяка идея за демократичност, вулгарно непоследователна (спрямо ДАЕШ, спрямо Европа, спрямо Русия, очевидно и спрямо България...);
- скрининг на цялата концепция за членство в ЕС: ще продължи ли да има и по-скоро как ще изглежда занапред получленството. Досега Лондон много добре се ползваше от такова и очаквам въпреки клетвите за обратното пак да получи особен статут. Колко особен? Достатъчно особен, като самите англичани. Защото ЕС е преди всичко икономика, а европейската икономика силно се нуждае от британската. Достатъчно силно... Както се нуждае от близко икономическо партньорство с Норвегия и Швейцария, които са също нещо като "получлен" на ЕС. И при тях размерът няма значение.
Не бил възможен вътрешен пазар, от който си избираш, като от меню, заяви председателят на ЕСв Доналд Туск. Разбира се, правилата на единния пазар няма да се променят (сакън!), но другите области на европейско регламентиране?
За Турция изводът също е ясен: атентатите са ни сигурни, европейското членство - все по-малко. Ако Лондон излезе от ЕС, и Анкара се отдалечава от него: губи най-верния си поддръжник (впрочем далеч не и в лицето на мнозинството британци, гласували срещу ЕС и от страх от турско членство!).
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
