Мирослав Попов, юрист
Ужасяващо е това, което се случи пред Президентството със самозапалването на младата жена, но то се случва не за първи път.
По този повод няма да се върна първо към самозапалилите се хорица преди година и половина, а паметта ми отива малко по-назад.
Спомням си края на 2000 г., тогава имахме едно "силно" дясно правителство, което последователно реализираше писаните му от международните финансови институции реформи. Обедняването беше страшно и есента - зимата на същата година в Североизточна България имаше вълна от самообесвания на възрастни хора по селата. На няколко пъти семейства, мъж и жена заедно слагаха край на живота си. В тогавашната ни информационна среда, на първа страница на вестник, влезе текст в заглавие, който цитира изказване на възрастна жена, която се обърнала към съпруга си с думите: "Дойде време и ние да се бесим!" За съжаление, тези събития каскадно преминаха през България и то през най-бедните краища. Нашето общество не си отвори очите за проблема бедност, мизерия, обедняване.
Бягството на политическата ни система и на българските медии от реалните проблеми на обществото е чудовищно! В това е истинската причина за срива на доверието на хората към тях. Ще ви върна пак малко назад във времето. Спомнете си взрива в Горни Лом. Колко подобни случая трябва да станат в България, за да се разбере, че има някакви граници на експлоатация, на гавра с изискванията за защита на работника, на неговото здраве, за охраната на труда му.
Политическата отговорност не само на ГЕРБ, а на цялата българска десница е огромна. Нашият преход катастрофира, защото всяко проляво, всяко просоциално поведение, позиция бяха инкриминирани - все едно са против реформите, против демокрацията. Ти искаш да се намали социалното неравенство - да, но това веднага те поставя в редиците на враговете на демокрацията, на неразбиращите пазарната икономика.
Доминиращите, уж в интелектуално отношение, неолиберали не приемат социалната политика. Политика, която изисква грижа за човека на труда, която се бори за намаляване на социалните различия и дистанции, политика в подкрепа на човека, който вече не може да се издържа от труда си, те я презират. И по този въпрос трябва да се говори много ясно.
Нашето общество още не си е дало сметка, че завоят, който му е необходим в политиката, е социално-икономическият. Не е решението в новите лица, в новите суперпартии, които ще измислим или ако от Космоса дойдат някакви политици. Не е това. Хората на върха трябва да разберат, че решаването на социалния въпрос е част от икономическия, а не обратното.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
