Проф. БОЖИДАР ДИМИТРОВ
По канонизацията на двамата папи в българските медии се вдигна много шум, че двамата са "български светци". Папа Ронкали действително обикна страната ни за деветте години, прекарани у нас, и й помагаше много и като нунций, и като папа.
Малко хора знаят, че освен по Чирпанското земетресение той оказваше помощ и на ВМРО. Полският папа също симпатизираше на България с много изказвания преди и след атентата. Но както и да наричаме новите светци, те не са българи, а българска католическа общност имаме от началото на ХVII век. През този, вече четиривековен период, неголямата ни католическа общност е дала забележителни духовници и патриоти. През ХVII век личности като епископите и архиепископите Илия Маринов, Петър Богдан, Петър Парчевич, Филип Станиславов извършват в тежките условия на турското робство невероятна работа по опазване на българите християни от помохамеданчване. Те възстановяват дейността на старите католически диоцези в София, Никопол, Охрид, Скопие, Марцианопол, Пловдив и в същото време гордо заявяват в Европа, където имат широки контакти, че са от "великото царство България". Във Ватикана водят яростни битки в назначителните им укази да пише, че Охрид не е в кралство Сърбия, а в царство България. Във Венецианския сенат, обиден, че е наречен син на робиня, Парчевич гордо заявява: "Аз съм син на свободна жена българка и затова не ви моля, а настоявам да ми помогнете да освободя отечеството си България". Накрая, през 1688 г., вдигат т. нар. Чипровско въстание и дават пример за жертвоготовност.
Южнобългарските католици също имат мъченик за вярата и България. Това е свещеник Михаил Добромиров, посечен с брадва в Одрин след процес, в който е обвинен в сътрудничество с австрийците.
Сега от българските католици има само един в категорията "блажен". Това е отец Евгени Босилков, убит от комунистите, но той почти няма шанс да стане светец, тъй като мощите му трябва да извършат поне три чудеса, потвърдени от специална комисия.
За изброените петима от ХVII и ХVIII век няма този проблем. Всеки от тях може да бъде обявен за светец, стига нашите католически архиереи да направят необходимите постъпки. И ако във Ватикана кажат, че петима са много за толкова малка общност, нека предложим един - Петър Богдан. Този чипровчанин е наистина невероятен. Той не само възстановява една по една всички католически епархии, но спасява от помохамеданчване 40-50 000 павликяни, правейки ги католици. Той написва и първата българска история сто години преди Паисий; автор е на първия български герб - щит с разярен лъв, тъпчещ полумесец. Разбира се - и създател на революционната организация в Чипровец, вдигнала въстание, макар и след смъртта му. Тай е и католическият Паисий, и католическият Левски. И ако в общественото съзнание Петър Богдан е в сянката на Петър Парчевич, то е само защото Парчевич е живял главно в чужбина и е могъл да говори и пише свободно, Богдан е спазвал твърдо правилата на конспирацията. Но Парчевич, търсейки съюзници за българското въстание, винаги е заявявал във Ватикана, в Австрия, Венеция, Полша и Русия, че е само представител на софийския архиепископ Петър Богдан.
И така - време е да има български католически светец.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com