Проф. Боян Дуранкев
/Продължение от миналия брой/
Паралелно с междудържавните алианси стои въпросът с "глобалното лидерство" или "глобалната сила". В края на миналия век Збигнев Бжежински написа своето символ-верую "Голямата шахматна дъска: Американското превъзходство и неговите геостратегически императиви". Оказа се че "превъзходството" не означава трайно военно, икономическо, социално и културно лидерство в световен мащаб. Затова се наложи той да промени тона и през 2012 г. написа "Америка и кризата на глобалната сила". Малко по-късно, през 2014 г. Хенри Кисинджър издаде задълбоченото изследване "Световен ред". Двамата американски мислители, които са световни авторитети, стигнаха по различни пътища до един и същ близък извод - "превъзходството" е вече недостатъчно за "лидерство" в един глобализиран свят. Затова и двамата открито говорят за "споделени отговорности" и партньорство при решаването на глобалните проблеми.
Партньорство, но с кого (лесно е да се каже срещу кого: на първо място срещу "Ислямска държава")? Със сегашните "сили", естествено. Да разгледаме две от тях в момента - Русия и Китай.
Русия, която във времената на Елцин бе "отписана" като военна и икономическа сила, във времената на Путин се превърна в страна с огромни военни възможности, макар и затваряща се в икономическо отношения. Самият Путин се превърна в национален и световен политически авторитет, с чиито думи, прогнози и предупреждения трябва да се съобразява всеки. Отгоре на всичкото, той не "кълве", както се оказа, на подхвърлена му стръв, а провежда доста "независима" политика. Тези факти бяха проумени и при ситуацията в Украйна, и при свалянето на руския самолет в или до Турция, и при намесата в Сирия. Но Путин и Русия остават трудно прогнозируеми при трудна прогнозируемост на поведението на САЩ и НАТО, особено при предстоящата "смяна на караула" в Белия дом. За да партнираш, отсреща винаги трябва да има партньор, с който свободно и честно да координираш действията си. Сега, очевидно, не е така.
"Стогодишният маратон" (по определението на Майкъл Пилсбъри - директор на Центъра за изучаване на китайската стратегия към института "Хъдсън") към глобалния връх на Китай дава добра реколта. Този гигант, който притежава най-голямото население в света, вече има и БВП, равен или надминаващ (според различни изчисления) този на САЩ, но все още БВП на човек от населението е около ......... от този на САЩ. Гигантските мащаби на населението и икономиката определят способностите на страната да развива огромен военен потенциал, да осигурява стратегически външни пазари и да предлага помощ в други части на света. На Китай очевидно не допадат нито претенциите на Япония и други страни за части от Южнокитайско море, нито пък присъствието на американския военен флот близо до своите земи и морета. Страната разширява геополитическото си влияние в Азия, Африка и даже в Европа. Твърди, че желае "мирни отношения на сътрудничество" със Запада. Но при първенство в икономическо и демографско отношение ще съумееш ли да сдържаш силата си?
И ако два от потенциалните партньори на Запада са трудно прогнозируеми, то реалният партньор - Европейският съюз, също става все по-сложен за "разбиране". През отминалата година третото по големина население в света след Китай и Индия от 503 млн. души получи пратка от около 1 млн. емигранти, част от които - бежанци. Три реалности веднага блеснаха като на тепсия: първо, много е лесно нелегално да преминеш граница на ЕС; второ, никъде не си особено желан като емигрант; трето, всичките страни членки могат да се изпокарат помежду си кой какво е "длъжен" да прави.
"Семейните скандали" ще продължават и през новата година. Редица международни наблюдатели (като Джордж Фридман от СТРАТФОР и Лио МакКинстри в "Дейли телеграф") твърдят, че през 2016 г. ЕС ще се разпадне. Излишно е ситуацията да се драматизира, но да припомним, че СССР и СИВ се разпаднаха точно тогава, когато никой не очакваше. В доста отношения ЕС е в лоша кондиция: доста често е трудно или невъзможно да се стигне до единна политическа координация по важни международни въпроси; досегашният и очакваният икономически растеж са характерни за времена на "застоя"; "единната" валута стои все по-нестабилно; въпреки "мерките", повечето страни от Съюза са с хронична и тежка безработица без шансове за справяне с проблема; неравенството между "горната", "средната" и "долната" класа нараства; демократичната легитимност на съюза е под въпрос - Господ е високо, а Брюксел - далече от реалните проблеми на гражданите; соловите действия на различните "национални", "патриотични", "социални" и други подобни движения придобиват ускорение; "културното многообразие" след атентатите в Париж е под голяма въпросителна; в ЕС има повече погребения, отколкото раждания, повече ковчези, отколкото люлки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
