По-стабилен или по-непредсказуем ще е новият парламент в сравнение с предходния? Повечето наблюдатели изказаха мнение, че е силно поляризиран. А дали? Макар да има паритет на силите, ще обясня защо тази свръхполяризация е привидна. Нещо повече, на 12 май българските избиратели направиха заявка за трансформация на партийната система, а следователно и политическата.
В новия парламент има само два лагера. Това са "всички срещу ГЕРБ" и партията на Бойко Борисов, трети полюс няма. Ако в предишния парламент имаше втори център вдясно и опозиция в лицето на Синята коалиция, донякъде и РЗС, то сега ги няма.
От партийната система в парламента зависи дали една държава ще излъчи силна политическа система или ще се управлява в процес на сложни преговори и коалиции.
В България до 2001 г. имаше два полюса, конструирани около доминиращите БСП и СДС, и половинка, обединена около либералния център в лицето на коалицията ОНС с участник ДПС.
След т.нар. критични избори в 2001 г. ниската подкрепа за двата полюса (ляво и дясно) и високата подкрепа за НДСВ предопредели зараждането на третия полюс (или порастването на половинката) и наложи тромава мултиполярна система. Проблемът на мултиполярните/поляризираните системи са коалиционните правителства, които размиват отговорността в неясно сформираните преговори за подялба на властта.
На тези избори избирателите дадоха ход на трансформация, която може да промени това.
Трансформациите на партийните системи засягат преди всичко структурата на вота и мобилизацията на избирателите по различните точки на скалата ляво-дясно. Тя по дефиниция става в два етапа. Това са етапите на т.нар. преразпределителни избори, които внасят криза в системата, и критични избори, които ще я трансформират. В момента привидната поляризация е следствие на първия тип избори, които преразпределят силите и мандатите по райони. За това свидетелстват възвърнатите и увеличени за БСП и ДПС мандати в области, където не са печелили от дълго време.
В същото време бяха изхвърлени от орбитата си партии, които макар и да са в център-дясно, формират т.нар. трети център в партийната система, където се позиционираше НДСВ, РЗС, ДСБ. На всички е ясно, че дотук от БСП и ДПС се формира полюса център-ляво, независимо от икономическата програма на ДПС, която може и да е повече или по-малко дясна. Същевременно формулировката "всички срещу ГЕРБ" изтласка партията на Борисов максимално вдясно, независимо от идеологическите оценки и предизборни програми на партиите. Липсата на диалог, омразният език, ожесточената кампания и изолацията, която всички партии, дори десните, наложиха на ГЕРБ, говори за максимална отдалеченост. Така в новия парламент ще се наложи двуполюсно гласуване, вместо многополюсно. За биполярност говори и другият основен маркер, който се ползва, и това е пак делът на подкрепа за двете доминиращи партии. Ако те съвкупно акумулират подкрепа над 50%, това е предусловие, че електоратът е предразположен да си стои в респективните полюси и системата е устойчиво двуполюсна. В тази линия ГЕРБ и БСП събират над 50%. Следващите избори ще са критични в това дали основните центрове вляво (БСП) и вдясно (ГЕРБ) ще успеят да създадат широки предизборни коалиции, като по този начин не допускат изключване на цели групи и общности от политиката, които ще протестират и дестабилизират държавата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com