София. Футболни фенове от различни клубове, техни полууниформени връстници от крайни националистически формации и достолепни граждани на средна, че и по-горна възраст застанаха рамо до рамо в Пловдив. И влязоха в сблъсък със силите на реда сред пушеците и пламъците от димките и бомбичките. Кое събра толкова различни по възраст, социално положение и политически убеждения хора? Несъгласието им от връщането на карловската Куршум джамия на мюфтийството. Въпреки че при екшъна пострадаха стъклата на пловдивската Джумая джамия. Емоциите около реституцията на подобни мюсюлмански имоти ескалираха също и в Стара Загора, Ямбол и Кюстендил. И през започващата седмица може да станем свидетели на още по-драматични сблъсъци. Сблъсъци, които създават опасни предпоставки за етническо и религиозно напрежение.
Разбира се, всяко подобно насилие и оказване на уличен натиск върху съда са недопустими. Магистратите са тези, който имат думата в такива случаи. А законът е един за всички, както пише на стените на всички съдилища и полицейски участъци в Италия.
Цялото това напрежение обаче в голяма степен е резултат от един недогледан и недомислен закон. По-точно - заради една поправка в закона, визираща безусловното връщане на всички имоти на вероизповеданията и оформяне на техните нотариални актове.
Вярно, че твърде дълго време много действащи храмове - и църкви, и джамии, по едни или други причини нямаха документи за собственост. Като особено фрапиращ бе случаят с патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" в столицата. Именно заради нея и още няколко исторически храмове, като Боянската църква и Земенския манастир, църковното лоби в парламента в братски съюз с Главното мюфтийство наложи въпросното допълнение в закона.
Оставяме настрана въпроса какво ще прави БПЦ с Боянската църква или Земенския манастир, които са световни културни паметници, вписани в листата на ЮНЕСКО и притежаващи особен статут на защита и режим на поддръжка. Законът обаче отвори вратичка за мюсюлманското вероизповедание да претендира за храмове, които не само са отдавна одържавени, но и в които са хвърлени огромни средства. Както бившата джамия в Стара Загора, която сега е Музей на религиите, но и такива, които нямат нищо общо с богослужението, като безистена в Ямбол. Да не говорим, че от формална гледна точка БПЦ на свой ред може да претендира за повечето джамии в България, строени върху църкви. Приказката, че пътят към ада е постлан с добри намерения, важи с пълна сила и с този закон недоносче.
Парламентарното мнозинство се сепна и се опита да отмени въпросната поправка. Само дето от закъсняло разкаяние полза няма. Съответните дела, които се влачеха от години, изведнъж бяха активирани. И разбудиха националистическите страсти, които лесно могат да бъдат подклаждани и насочвани.
А всичко можеше да се реши простичко и без много шум. Просто с един административен акт да се издадат прословутите нотариални актове само на действащите храмове - без значение на вероизповеданието. Може и безплатно - като компенсация за забавянето на въпроса от политиците.
Само че вече е късно. Войната за храмовете започна. И никой не може да гарантира как ще завърши тя. Дано заради бълхата да не си изгорим юргана.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
