И махалата в Гърмен, и нискочелите агитки са "извън регулацията"
"Къде живееш?", пита телевизионен екип, преминаващ край камерите жител на ромската махала "Кремиковци". "Улица "Извън регулацията", отговаря обитателят на гетото, което в последните дни държи като заложник мира в държавата. На въпросната "улица" живеят десетки хора, които с мълчаливото одобрение на държавата още от 60-те години насам построиха не просто махала от набързо струпани къщи. Построиха цял свят, който е извън регулацията. Не само териториалната. А и духовната, социално-икономическата и образователната регулация, чиято задача е да създаде някакви ясни правила, валидни за всеки.
На улица "Извън регулацията" ясни правила няма. На място, годно за обитаване от двама-трима, живеят двайсет, ползват ток, за който никога няма да платят, и се отнасят към държавата и нейните закони като към нещо, което не ги засяга лично. А може би наистина е така. Доколкото
самата държава от години е вдигнала ръце от тях
и ги е оставила да се оправят, както могат. Още от времето, когато в полето край Гърмен са се появили първите три-четири кирпичени сгради и в тях са се заселили "новодомци", препитаващи се неясно как и с какво. Никой не обръща внимание как въпросните къщурки нарастват до няколко десетки, а обитателите им са достатъчно на брой, за да се напълни средно голямо празно училище в изостанало село. Не че някой от тези обитатели ходи на училище. То също е част от света на регулацията, на който те са дълбоко чужди, просто защото и самият той е отчужден от тях. След като и по времето на социализма, който се опитваше да канализира и вкара в ясни параметри дори обитателите на гетото, те са успели да останат навън, няма начин това да се случи в годините на най-бурното разрушение в държавата, известни под името "демокрация". Същите години, които заселиха мизерията във всички подобни обиталища, при това умишлено, защото на политиците е много удобно хората, живеещи там,
да бъдат купувани евтино и на едро
На място като "Кремиковци" политици не се появяват - то е територия на ромските "брокери", пазаруващи вот за този и онзи, като в същото време обещават пълна безнаказаност и амнистия за всяка нарушение на закона. За политиците подобно брокерство е точно толкова изгодно, колкото и размахването на призрака на етническия конфликт там, където цари просто терор на мизерията и оскотяването, които държавата усърдно подхранва. Така с едната ръка може да си позволи да пазарува роми, с другата - нискочели футболни агитки, жертви на обратната страна на същото това оскотяване, и да ги сблъсква, за да размаха в крайна сметка плашилото на етническия конфликт. Всъщност и едните, и другите са обитатели на различни гета, които се движат по две успоредни прави. Гета, в които бедността и мизерията не могат да генерират нищо друго освен омраза към различния, към когото се пренасочва целият гняв и болка от собствената ти запокитеност в свят, в който регулация няма. За да не потърсят вината у силните на деня, двете гета трябва
постоянно да бъдат насъсквани едно срещу друго
и този продукт да бъде наричан "заплаха за етническия мир", нещо че една нискообразована група се сблъсква с друга, също толкова нискообразована, в стремежа си да отвоюва територията извън регулация за себе си. Междувременно на място като Родопите, което от години не е било под подобна заплаха, се заселва призрак, чието разрастване в даден момент няма да можем да предотвратим. Нито пък сме подготвени за предотвратяването му. Затова и нищо чудно омразата там да продължи да тлее дълго, след като таборът е разглобил кирпиченото си лего, вдигнал е платната и се е заселил на поляната край някое друго мирно село.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
