Загуба на парламентарно представителство с малко, но завинаги. Това е най-кошмарният сценарий, пред който сега са изправени сините. Обясненията за краха звучат логично, но не намаляват горчилката. Доскоро лидерът на СДС Кабаиванов подчертаваше, че съюзът е единствената демократична партия на прехода, която е оцеляла, за разлика от всички реформаторски сили в Централна и Източна Европа, отмрели още в самия край на миналото столетие.
Бившият президент и пръв лидер на демократичната опозиция Желю Желев не гледа твърде драматично на угасването им. "СДС изпълни историческата си задача да разруши тоталитарната система на комунистическа България, а наследниците му се оказаха негодни", коментира той.
Възходът на партията на усмихналото лъвче с два разперени пръста достигна връхната си точка в периода 1996 - 2001 г. През този период Командира направи "комасация" - превърна хлабавата коалиция от 17 съставки в сплотена и боеспособна организация, която последователно спечели президентски и парламентарни избори, а дълго време управляваше и най-големите градове в страната.
С появата на царския тайфун в СДС тръгнаха серийни разколи, които доведоха до разрояването им на десетина малки партийки, предвождани от знакови фигури на "националния син отбор" - Стефан Софиянски, Евгений Бакърджиев, Христо Бисеров и т.н.
През разделната 2001 г. започна и лютата вражда между Костов и Петър Стоянов, избухнала покрай намека за "разбитите авари" на бившия президент. Най-големият трус дойде две години по-късно, когато Командира обяви, че "духът напуска тялото" и учреди своите Демократи за силна България. По същото време Софиянски за пореден път спечели кметските избори в столица, но вече за сметка на новия си проект - ССД. На "Раковски" 134 междувременно се превъртяха няколко лидери, които след кратки аплодисменти биваха изгонвани с ритници и шамари - Екатерина Михайлова, Надежда Михайлова, Петър Стоянов, Пламен Юруков и Мартин Димитров.
През СДС и ДСБ успяха самостоятелно да влязат в парламента през 2005 г. след братоубийствена кампания, в която довчерашните съратници яростно се заплюваха и си късаха взаимно плакатите. Четири години по-късно обаче и Костов, и тогавашният син лидер Димитров бяха наясно, че междуособиците изцеждат силите им, като отблъскват и последните им избиратели. Безконечните разправии доведоха до верижен разпад на местните им организации и постепенно сините партии ограничиха влиянието си до София, Пловдив и още няколко големи града. Все пак на вота през 2009 г. Синята коалиция получи съвсем приличен резултат - 285 хиляди гласа.
Синдромът "Каин и Авел" удари сините и при последните действия на драмата. На президентските и местни избори през 2011 г. двете партии успяха с вътрешни интриги и манипулиран предварителен вот за кандидат-президент да се докарат до нови степени на непоносимост. Резултатът се оказа плачевен за синия претендент за "Дондуков" 2 Румен Христов, който събра едва 65 хиляди гласа. На същия ден класическата десница загуби Плевен, а кметовете Живко Иванов (Монтана), Петър Паунов (Кюстендил) и Тодор Попов (Пазарджик) започнаха да се разграничават от тъмносиньото меле.
Практическото изчезване на СДС и ДСБ от картата на общините беше сигурен предвестник на бъдещия им крах. Финалните акорди в синята трагедия зазвучаха през миналата зима, когато Костов и Димитров заложиха капан на новия лидер на СДС Емил Кабаиванов и бламираха инициативата му за издигане на кандидати за Конституционния съд, които да бъдат избрани с гласовете на ГЕРБ. Инсценираният скандал приключи с напускането на всички депутати от СДС и създаването на поредната партийка от евродепутата Надежда Михайлова и Мартин Димитров, иронично кръстена "Единство". Последната партия тъкмо се накани да се съюзи с ДСБ, и отново се сдърпаха жестоко - заради пари и места в листата.
Стигна се дотам, че дългогодишните титулярни шамани се разделиха на два враждуващи лагера. Например Евгений Дайнов твърдеше, че най-голямото зло е десният избирател да подкрепи ГЕРБ. Друг трибун - Едвин Сугарев, застана на противоположна позиция - няма по-голямо зло от това да се гласува за БСП. В тази обстановка на разпокъсани сили, обезкръвени организации и липса на привлекателна идеология отвъд антикомунизма и русофобията малките сини вкупом съгрешиха и вкупом непотребни станаха.
Вчера дойде денят за покаяния и посипване на главите с пепел. Ръководствата и на ДСБ, и на СДС хвърлиха колективни оставки. Кабаиванов начерта единствения възможен път - отдръпване на досегашните лидери и опит за ново обединение на десницата заедно с "България на гражданите" и другите останки от десния спектър с хоризонт евроизборите, които ще бъдат следващата пролет. Горчивият опит обаче досега показва, че всяко ново обединително начинание на малките десни завършва с още по-голямо раздробяване и обезсилване.
Ден след вота трите "К"-та на десницата (Костов, Кунева и Кабаиванов) съкрушено хвърлиха оставки. Оставането извън парламента на партиите, претендиращи да олицетворяват класическото дясно, потопи в печал и безизходица верните им избиратели.
"Победа с малко, но завинаги". Малцина помнят тази крилата фраза, белязала първия голям успех на СДС през 1991 г. Тогава за сините гласуваха малко под 2 млн.души., а днес за наследниците - партиите на Иван Костов и Емил Кабаиванов, бюлетини са пуснали съответно 105 хиляди и 50 хиляди, според прогнозните данни на австрийската агенция СОРА.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
