Борис Попиванов
Идеята за въвеждането на задължително гласуване е една изключителна грешка не само за управляващото мнозинство, но и въобще на партийната ни система. Защо това би било един израз на капитулация - в смисъл, че политическият ни елит няма вече никакъв ресурс да мотивира хората да отидат до урните. Примерите, които се дават за тези няколко държави в Европа, са специфични и са свързани с конюнктурни исторически обстоятелства, както да речем, е в Белгия.
Но и там никой на практика не санкционира негласувалите. В тези страни става дума за запазването на баланса между специфични конфликтни общности - нещо, което в България го няма.
Задължителният вот не само няма да ангажира българския гражданин да участва в политиката, напротив, ще го отблъсне още повече.
Някои ще кажат - и това пак е демократично, ще отиде да гласува задължително българинът, ще задраска цялата бюлетина, че и ще прибави нещо нецензурно, написано на ръка. Добре, но това няма да промени цялостната картина.
Привържениците на задължителния вот защитават тезата, че това ще елиминира до голяма степен купения и етническия вот. На пръв поглед като че ли е така. Но задължителният вот може да роди нещо още по-лошо - електорални чудовища, които никой социолог не може и да предвиди. Които ще изберат, дори без да осъзнават, или нещо крайно ляво, или крайно дясно. В сравнение с което купените гласове ще изглеждат като някаква, общо взето, невинна квартална далавера.
Що се отнася до искането за електронно гласуване, тук нещата стоят в друг план. Това като че ли е насочено срещу ДПС - гласовете на стотиците хиляди българи на Запад, които ще могат да гласуват чрез компютрите си, ще намалят електоралната тежест на движението, а донякъде и на БСП. И ще даде превес на традиционните десни, както стана в Румъния и Хърватско. Но това би засегнало и ГЕРБ. И не се знае, ако този референдум не донесе до очакваните резултати.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
