На 14-ия месец от мандата на кабинета "Борисов" 2 най-сетне се появи плаха надежда, че опозицията ще се самоорганизира да поиска вот на недоверие. Инициатор на парламентарната процедура логично стана лидерът на БСП Михаил Миков. На първата консултация с новото ръководство на ДПС червените сложиха на масата три теми - демографската криза, ескалацията на престъпността и здравеопазването. Мустафа Карадайъ вдигна мизата с предложението да бъде поставена на гласуване цялостната политика на правителството. БСП и ДПС разполагат с достатъчно на брой депутати, затова още преди предстоящите разговори с БДЦ, "Атака" и други групи внасянето на вота е в кърпа вързано.
Сегашното 43-о народно събрание е първото, в което изпълнителната власт разполага с лукса да управлява, без да има кой да я застраши. Първо, заради раздробеността - влязоха осем фракции, които допълнително се разроиха на по-дребни групички депутати. В резултат на това днес на парламентарните банки седят едни до други подкрепящите управлението депутати и колегите им с опозиционно поведение. Заели са местата си по класическия принцип "Милиционер, роднина, милиционер".
След като бяха ортаци в кабинета "Орешарски", БСП и ДПС през 2014 г. не само разтуриха коалицията и паднаха то власт, но и обтегнаха отношенията си до скъсване. На миналите местни избори двете партии почти навсякъде играха една срещу друга, вследствие на което левицата остана без спечелен областен град, а ДПС също претърпя макар и минимални поражения. Нещо повече, депутатите от движението при критични гласувания подкрепяха законопроектите на ГЕРБ. Премиерът Борисов призна, че без своевременната помощ на ДПС правителството не би могло да оцелее. След изгонването на Местан партията изглежда се готви за смяна на курса, първият нишан за който са размразените отношения с "Позитано" 20. Дали от инициативата ще излезе монолитен опозиционен блок е рано да се каже, но се усеща известно разместване на пластовете.
Гласовете на хората на Миков и Карадайъ са далеч под санитарния минимум, който би им донесъл сваляне на кабинета. Затова и основната полза за опозицията от вота на недоверие ще бъде да разгърнат критиките си и, ако е възможно, да набележат своите политически алтернатива. По-интересно ще бъде как ще реагират останалите ПГ. От "Атака" засега не дават знак дали ще се включат в консултациите. Напоследък лидерът на партията Сидеров и приближените се движат по спиралата на шумните улични скандали и отделят незначително време за смислени парламентарни действия. Непредвидими са и депутатите от БДЦ, които вероятно ще гласуват шарено при вота. Знаково ще бъде и поведението на прясно преминалия в опозиция Радан Кънев. Той ще трябва да решава старата главоблъсканица - дали да гласува заедно с историческите врагове БСП и ДПС срещу кабинета, или пък да избере вариант "въздържал се", което ще хвърли съмнения доколко е искрен и целенасочен в опозиционната си дейност.
Вотът на недоверие ще помогне и на управляващата коалиция - ГЕРБ и РБ, да се ориентира по-добре в парламентарната мъгла и да разбере на кои депутати може да разчита занапред и на кои - не.
Проблемите пред кабинета обаче няма да дойдат от угоените и мързеливи опозиционни котараци, а от съвсем различни места - разгръщащите се медийни скандали по върховете на съдебната власт, влошената криминогенна обстановка, както и влошеното социално-икономическо положение в редица градове, особено в курортните центрове на Черноморието, където безработицата през зимата скача многократно. Към вътрешните проблеми се натрупват и растящите геополитически противоречия и засилващият се натиск от страна на глобалните и регионални играчи - САЩ, ЕС, Русия и Турция. Следваната от второто издание на кабинета "Борисов" политика на малките стъпки, търсене на съгласие и баланс между различните вътрешни и международни интереси и фактори, засега му помага да управлява без реална опозиция и съществени трусове. С наближаването на президентските избори обаче неминуемо опозиционните партии ще се посъбудят и ще изострят политическата конфронтация до познатите нива. Не е изключен дори опит за повторение на зимните улични бунтове по сценария от 2013 г. Изглежда след кратък период на спокойствие политическият живот се връща към обичайните си истерични кризисни нива, които ще се наложи да бъдат овладявани с търпение и умело лавиране.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
