Хората ги обичат, защото се раздават докрай
Победите в "Арена Армеец" не са единственото достойнство на волейболните ни национали. Голямото постижение е в поредното преодоляване на нашенския манталитет, заради който успехите в отборните ни спортове са значително по-малко, отколкото в индивидуалните. Пробивът на европейското първенство - в голяма степен очакван, а донякъде приятна изненада - е оптимистично изключение от правилото, че сме най-успешни не в екип, а когато разчитаме само на собствени сили. Момчетата край мрежата вече
близо 10 години са като бяла лястовица
на общия фон и поддържат живи традициите в спорт, който още от 1957 г. е "български" и стана олимпийски благодарение и на нас. Ако щете - момчетата на Пламен Константинов са и последният вариант в спорта на Кубратовия сноп и на притчата за мощта на колективното усилие.
Стойността на успехите в залата се откроява красноречиво при паралел с футболните ни национали. Само за седмица двата тима се раздалечиха един от друг на недостижимо разстояние. Едните са на полуфинал на европейско, с гарантирано минимум 4-о място. Другите печално завършиха 4-и в групата след победа, която никого не зарадва. Едните в сряда вечер сбъднаха мечта (по техни признания), а другите могат само да мечтаят за европейско.
На единия отбор му залостиха половината стадион, защото на хората им писна да ги гледат, дори при гарантирана победа. На другия тим билетите му се разграбват още с пускането и нищо чудно утре вечер край "Армеец" да има черна борса. Лошо няма - това ще е доказателство, че за хората "цената" на волейболния ни отбор е много по-висока. Едните са способни да се заканят на всеки съперник, което
често се оказва фалшиво самочувствие
Докато другите след триумфа над Германия признаха, че Франция е фаворит в следващия мач. Това действа освобождаващо и нищо чудно да им се окаже от полза.
Основната разлика между волейболистите и футболистите е в раздаването на 100 процента - толкова трудно постижимо за нас като народ. Точно то изправя публиката на крака и я зарежда с ентусиазъм. Хората имат неистова нужда от самочувствие, за да се чувстват нормални. Колективната воля и личната мотивация на волейболистите им го осигурява и затова обичта към тях е толкова искрена. След петгеймовия маратон с Холандия някои от момчетата не можеха да ходят от изтощение, но превъзмогнаха умората и срещу германците играха още по-силно. И Николай Пенчев се раздаде, въпреки неприятната вест. Както и Тодор Алексиев и Владо Николов, въпреки пределната си възраст. Това публиката го усещаше много добре.
Да помните кога за последно са се раздали докрай нашите футболни герои? Имаше случаи, в които беше съмнително дали са се изпотили. Да си спомняте на някой национал след мач да са му треперели коленете, защото е изстискал всичко от себе си? Дори Димитър Бербатов не се раздаваше стопроцентово по начина, по който го правят играчите на Гибона. Да не говорим, че едните не благоволяват да се приберат за мач, ако не им се плати за повиквателните.
И затова не ги обичат
След оттеглянето на Бербатов футболният ни отбор се движи стремглаво към пропастта, а без Матей Казийски волейболистите завършиха 4-и на европейско и в Световната лига, и са пред нов голям успех. Причината за това също е в понятието "колектив". И нека припомним, че единият си тръгна, за да си спести излишен срам, а другият жертва една от мечтите си, за да покаже принципност.
И треньорите са на двата полюса. От Гибона лъха самочувствие и сякаш е органично неспособен да сведе поглед надолу. Ивайло Петев го разсъблякоха публично и не посмя да протестира, а ние го чакаме да надъха 11 човека и да изстиска максимума от тях.
В най-силния си период Пеневата чета успя да победи Германия 2 пъти в една година, а волейболистите я натупаха 2 пъти с 0:3 за няколко дни.
На всичкото отгоре на волейболистите скандалите и жълтите клюки са им чужди.
Това чисто лице на отбора е много приятно и неслучайно залата е пълна с женски усмивки. Тези момчета напълно си заслужават триумфа и обичта именно сега - пред родна публика.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
