Помирението с Техеран донесе очаквания за траен спад в цените на петрола и икономическо оживление
Much of the economic discussion on the Iran nuclear deal has been around its effecton oil prices. But the impact of Iran's reemergence in the global economy will go far beyond that, writes Alan Kohler.
Решението на гръцката криза (поне в краткосрочен план) и избягването на катастрофално развитие на събитията в южната ни съседка изглежда все по-близо. Това определено зарадва инвеститорите по света, което намери отражение най-вече в поскъпване на акциите в Европа през последната седмица. Германският борсов индекс DAX продължи да се отдалечава от дъното от миналата седмица, повишавайки се с 2.5%. С около 3% поскъпнаха акциите в Япония. За позитивизма в Азия като цяло спомогна успокояването на ситуацията на фондовия пазар в Китай, където поне засега властите изглежда, че успяха да овладеят паническите разпродажби. Силна седмица естествено имаха и акциите зад океана, където S&P 500 добави над 2% към стойността си, следвайки тенденциите в развития свят и подкрепен от някои силни положителни изненади във финансовите отчети на водещи компании. Индексът на технологичния сектор NASDAQ дори успя да регистрира нов многогодишен максимум, достигайки нива, невиждани от 2000 г., когато дотком балонът беше в разгара си.
Любопитно е, че еврото, вместо да поскъпне от намирането на някакво, макар и неизглеждащо устойчиво, решение за Гърция, напротив, поевтиня. Особено тежки бяха загубите спрямо долара и британската лира - между 2 и 3%. Дали пък пазарните участници не разглеждат оставането на Гърция в Еврозоната като по-негативен фактор за единната валута, отколкото евентуалното й излизане с всички последствия за валутния съюз? Вероятно е така. Еднократните загуби от излизането на Гърция от еврозоната и трудно измеримите последствия за периферията на съюза изглежда се считат за по-малки от дългосрочното ангажиране на страните членки и Европейската централна банка, която ще трябва да остане в подкрепа на европейските правителства с цялата сила на възможностите на монетарната си политика.
И макар Китай и Гърция да продължават да бъдат сред основните рискови фактори за пазарите и глобалната икономика, поне за момента инвеститорите са склонни да им обърнат временно гръб и да се фокусират върху позитивните новини. Меко казано, такава е ядрената сделка с Иран, която би трябвало да има трайно глобално икономическо значение, а не само политическо.
Разбира се, когато стане дума за Иран и прекратяването на санкциите срещу страната, първото нещо, което идва наум на всеки пазарен участник, е петролът. Иран е четвъртата по залежи на суровината държава в света. Безспорно Иран няма да се върне толкова бързо и толкова значимо на петролния пазар. По-решителни за пазарното равновесие доставки от Иран могат да се очакват едва догодина. При първия възможен момент Иран може да извади на пазара 30-40 млн. барела петрол и кондензат от танкерите за съхранение, които се намират в Персийския залив, но това не е съществено количество, представлявайки едва около 1/3 от дневното потребление на петролни продукти и течни горива в света. Но постепенно в рамките на 12 месеца Иран ще може да увеличи производството си с около 1 млн. барела дневно, рестартирайки затворените си в момента петролни кладенци. За по-големи обеми ще трябват значителни инвестиции, време и, разбира се, западни технологии.
Напълно естествено, когато такъв голям играч влезе на пазар, на който и без това предлагането значително надхвърля търсенето, не може да се очаква нищо друго, освен още по-ожесточена конкуренция за пазарен дял. И, разбира се, падащи цени, тъй като Иран ще трябва да предложи съществени ценови отстъпки, за да сключи дългосрочни договори с "диктуващите" правилата на пазара купувачи. Така че, прогнозите на много анализатори, че едва ли не ниските цени на черното злато са временно явление и цената бързо ще се възстанови до по-приличните 90 долара за барел, изглеждат обречени да не се сбъднат. Точно обратното, очаква ни дълъг период на относително ниски цени, а не са изключени и нови ценови дъна, ако глобалното търсене пострада от забавяне на растежа в страни като Китай и Индия или ако възобновяемите източници продължат с такова (а защо не и с по-бързо) темпо да завземат дял от енергийния сектор.
Трайно ниските цени на петрола, които са почти гарантирани от Иранската ядрена сделка, предполагат и сериозен стимул за растежа на глобалната икономика. Освен това е много вероятно Иран като цяло да се отвори за света, както изглеждат на пръв поглед настроенията в страната с 80 млн. души население, което е с ниска средна възраст и расте с доста бързи темпове. Преди ислямската революция икономиката на Иран е била бързо растяща и прозападно ориентирана, с размери и потенциал като тези на Азиатските тигри Тайван и Корея. Така че пред различни индустрии от автомобилната, през петролната до производителите на мобилни технологии се отварят огромни възможности за инвестиции и продажби. В глобална икономика, която изпитва нужда от нови генератори след затишието на групата BRICs, Иран изглежда като реален претендент за такава позиция.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
