Поредното ми пътуване из българските общности в съседна Румъния е през март 2014 г. и към историческия град Търговище. Този път сме поканени от председателя на дружество "Заедно", симпатичния Васил Костаке. Той е водачът на няколко хиляди българи, населяващи областта Дъмбовица, чиито център е Търговище. Повод за визитата ми е веселият празник Конски Великден, на който нашите сънародници показват ездачески умения и пресъздават земеделски обичаи. А аз съм силно впечатлен, защото ще видя средновековната столица на Влахия.
Днес тя е тази част от Румъния, която се намира на юг от величествените Карпати и на север от Дунав. Влахия или Влашко се оформя от двете области Мунтения и Олтения, разделени от река Олт и обхващащи близо 80 000 кв. км. Там се намират четирите исторически столици - Къмпулунг, Куртя де Арджеш, Търговище и Букурещ, който е център и на обединена Румъния.
През Античността тези земи са населени от даките, чиито тракийски произход вече се признава от румънските учени. В 107 г. те са покорени от император Траян и е създадена провинция Дакия. Тя оцелява до 257 г., когато римляните окончателно се изтеглят на юг от Дунав. По-късно Влахия трайно влиза в границите на Първото българско царство, където остава до падането му под византийска власт в 1018 г. Създадената от ромеите тема "Паристрион" е по-скоро формална, а след освобождението на България областта отново е част от нея.
В писмата си до папа Инокентий III от началото на ХIII в. българският цар Калоян се определя като "император на българи и власи". Преминалият през 1253 г. западен пътешественик Гийом дьо Робрук ясно определя, че "Влахия е земя на Асен", т.е. на българския цар Михаил II Асен. В този период това е гранична област, където Търновград назначава свои управители.
Нещата се променят след 1330 г. България претърпява тежко поражение от сърбите при Велбъжд и престава да бъде първостепенна сила в Европа. В същото време
влашкият войвода Иванко Басараб разгромява напиращите от запад унгарци,
стремящи се да се възползват от българските неуспехи. Това му дава възможност да се отдели и да създаде самостоятелно княжество. Въпреки това приятелските отношения с Търновград се запазват. Новият цар Иван Александър се жени за Теодора, дъщерята на войводата Басараб, а местната църква остава под юрисдикцията на Българската патриаршия. В добавките от ХIV в. към "Синодика на цар Борил" влашките и молдовските господари са наречени "приятели на Българското царство" и очевидно са негови васали.
След падането на България под турска власт в 1395 г. съпротивата срещу нашествениците е продължена от влашкия войвода Мирчо Стари. Във втората половина на ХV в. Влашкото княжество е принудено да стане васал на Османската империя. По това време столицата му се намира вече в добре укрепения Търговище. Започват векове на отчаяна съпротива, в които като по чудо то оцелява. Войводите са принудени да плащат данъци, да отстъпват своите пристанища на турците, да пращат войски в османската армия. Все пак Влахия никога не става санджак на империята, каквато е съдбата на териториите южно от Дунав.
Особено героични страници в съпротивата са записани при войводите Влад II Цепеш, прочутия Дракула (1431-1476) и Михаил Храбрия (1593-1601). Първият се отличава с голямата си жестокост, но тя явно е била необходима в тези тежки времена. Той успява с доста крайни мерки да укроти своите боляри, стремящи се към власт. Благодарение на това постига сериозни успехи срещу турците, като през 1462 г.
разгромява дори армията на султан Мехмед II Завоевателя
Михаил за пръв път обединява през 1600 г. в една държава Влахия, Трансилвания и Молдова, но това просъществува само една година.
Драматични събития се разиграват при управлението на великия войвода Константин Брънковяну (1698-1714). Той се опитва да лавира в годините на голямата война между Свещената лига на християнските държави и отслабената Османска империя. Князът не крие своето пристрастие към Русия, заради което е заловен, отведен в Истанбул, където е измъчван и накрая обезглавен заедно с четиримата си синове. Султанът решава веднъж завинаги да се оправи с опърничавите влашки войводи и след 1716 г. въвежда управление на фанариотите. Те са верни на турците каймаками (князе), произхождащи от гръцкия квартал "Фенер" в Истанбул. Фанариотите са ненавистни на местното население и през 1821 г. са свалени от водената от Тудор Владимиреску революция.
Новата история на Влахия започва през 1859 г. Тогава заедно с Молдова е създадено Обединеното княжество Влашко и Молдова начело с княз Александър Йоан Куза. На 24 декември 1861 г. името е променено и новата държава вече официално се нарича Румъния. Пълна независимост обаче тя придобива едва след Руско-турската война от 1877-1878 г.
През цялото съществуване на Влахия официалният език на църквата и администрацията е българският, а кирилицата е сменена с латиница едва в 1859 г. Аристократите са разговаряли помежду си на същия език, което се вижда от личните им писма и текстовете върху гербовете им. Влашкият започва да прониква чак след ХVII в. Това показва огромното влияние на старобългарската култура и дълбоките връзки между двата народа. Няма да е пресилено, ако се каже, че власите продължават българската държавност след трагичната гибел на царството.
Куртя де Арджеш - втората столица на Влахия
Още през 1989 г. имах възможност да посетя втората столица на Влахия. Тя се намира на удобно място край река Арджеш в южното подножие на Карпатите. Археолозите разкриват там малък замък, от който не е останало почти нищо. По-представителна е дворцовата църква "Св. Николай", край която се откриват най-ранните аристократични погребения.
Бойната дружба на цар Иван Шишман и войвода Мирчо Стари
Двамата са най-последователните борци срещу османската напаст сред балканските владетели. Макар че е останал почти без земи и е затворен в Никопол, царят все пак опитва да помогне на Мирчо в решителната му битка с турците при Ровине на 17 май 1395 г. Влашкият войвода е принуден да отстъпи в Унгария, а Иван Шишман е пленен и екзекутиран на 3 юни под стените на Никопол.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
