И 43-ото НС не е парламентът с главно "П"
Страхил Делийски
политолог
Баланс - на този водещ фактор бе подчинена работата на политиците в изминалия парламентарен сезон. От едната страна бе стабилността на изпълнителната власт, от другата - спецификата на конфигурацията в Народното събрание. До голяма степен гласуванията в парламента бяха функция на удържането на изпълнителната власт чрез поредицата от компромиси, търсене на плаващи мнозинства по определен тип въпроси. И като че ли Народното събрание нямаше толкова функциите на самостоятелна водеща институция, колкото на инструмент за произвеждане на стабилност за правителството.
Знаков момент бе гласуването на заема от 16 млрд. Такъв се гласува за първи път в ново време. И той, както и Законът за бюджета, мина под знака на ниското позициониране на партиите спрямо кабинета. ГЕРБ успя да си осигури подкрепата на ДПС. А това беше предвидимо още при стартирането на сегашното Народно събрание - че отвъд официалните коалиционни споразумения ще се установи и сътрудничество между ГЕРБ и ДПС.
Друго, което може да кажем за първата парламентарна година, е, че персоналното качество на депутатите продължава да следва традицията на влошаване. Опростяването на нивото на дискусии, влизането в лични нападки, дефицитът на ярки парламентарни фигури - всичко това дава основание да кажем, че и това Народно събрание няма да повиши авторитета на институцията. А като знаем и отношението на премиера Бойко Борисов към парламента, няма да се изпълни и вменената му водеща конституционна роля, доколкото сме парламентарна република. Това положение обаче става все по-формално, защото на практика се превръщаме в министърпредседателска такава. И няма знаци, че този парламент ще се еманципира от изпълнителната власт.
Наистина, партиите стигнаха до определен тип на поведение на баланс и политически разум. Въпросът е обаче какво ще произведат тези баланси. Дали те са функция на това да се пази кабинетът, или на някаква смислена политическа визия и стратегия. Иначе балансът няма никакъв смисъл ако, казано на икономически език, не произведе продукт с принадена стойност. Ако приемам, че тези постигнати компромиси са първата крачка към нещо подобно, е хубаво. Защото след като кажеш А, трябва кажеш и Б. Тоест да осигуриш видими за народа резултати. А и да не забравяме, че този парламент е изключително представителен. Почти няма български гласоподавател, чиято предпочитана политическа сила, за която е гласувал, да не е в Народното събрание. Но това е и много задължаващо, защото означава голяма отговорност за депутатите от всички партии.
Какво може да очакваме след депутатската ваканция? В контекста на местните избори парламентът ще продължи да бъде терен за политическо позициониране, място, на което ще се разрешават проблемите на стабилността на кабинета. А това няма да повиши доверието в институцията. Няма да бъде парламентът с голямо П, каквото всички очакваме.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
