Чавдар Стоянов, главен асистент, д-р по наказателно право
Наскоро медиите разкриха как вещи лица заплашват да блокират стотици предстоящи, знакови дела и разследвания. Причината, естествено, е финансов недоимък, превърнал се в хроничен. Съдилищата и МВР нямат пари да се издължат за този висококвалифициран и изключително отговорен труд, свързан с изготвянето на експертизи и огледи на местопрестъпления. Така повече от година на голяма част от специалистите не се изплаща дължимото. А трябва да се отбележи, че вещите лица у нас са над пет хиляди, всяко от тях има дълъг професионален стаж и богат опит. Те наистина работят всеотдайно и от професионалното, качествено и обективно реализиране на поставените им експертни задачи са засегнати и пряко зависими хиляди български граждани. Но именно обективността изисква с горчивина да се посочи и безобразно формалното отношение на някои от тези тесни специалисти към изготвяните заключения. Има случаи, макар и единични, на откровено манипулативни експертни оценки. В обществото не от вчера се води дискусия как дейността на вещите лица би могла да се оптимизира и подобри. Чуват се мнения, че е необходимо да има вещи лица на щат към окръжните прокуратури, към които са окръжните следствени отдели. Вероятно ще се възрази, че по този начин би могло да се достигне до необективност на вещото лице, тъй като то ще бъде зависимо от едната страна в процеса - обвинението. Но ако се гарантира достойно, европейско по размер и навременно заплащане - тези опасения вероятно ще отпаднат. Изкушението тези специалисти да бъдат облагодетелствани от едната страна за съжаление днес е реалност.
Какъв е стимулът уважаващ себе си експерт - вещо лице, да изопачи грубо истината? Вероятно всички се досещат за отговора - някакъв вид облага или лична симпатия, породена от нещо, а вероятно и комбинация от двете.
Преди месец се сблъсках с три абсолютно противоположни, взаимно изключващи се заключения в една ескпертиза за изпитан обективен страх в досъдебното производство, назначена по различни жалби от органите на различни РУП-та от София.
Става въпрос за отправена заплаха за саморазправа. Като юрист с 12-годишен стаж и богата практика се запитах как е възможно според експерта заплашваното лице хем да е ужасно уплашено, до степен да се блокира всекидневната му работа, да се депресира, хем въобще да не е изпитало страх - сякаш нищо необичайно не се е случило. Госпожата Е.С., претендираща за високо реноме в професията, е успяла да види нещо, което други две вещи лица смятат за точно обратното, аргументирайки подробно и качествено становищата си.
Логично идва въпросът има ли двоен "аршин"? Какво е продиктувало умишленото или небрежно отношение на госпожа Е.С. и можем ли да възприемем за обективни становищата й? А най-фрапантното е, че госпожата е изразила съмнение не в своята дейност, а в заключенията на колегите си. Оказва се, че при подобен подход пътят към договорки зад завесата със защитници на подсъдими или заподозрени е кратък.
Вещите лица са авторитетни и независими, но във всяка професионална общност винаги се намира поне едно лице, способно да разруши авторитета. Гилдията на експертите би трябвало да реагира - остро и на момента. Прокуратурата от няколко години настоява за т.нар. Агенция за вещите лица, в която да влязат експерти в различни области, които единствени да бъдат оторизирани да дават становища по съдебното производство. Тази агенция трябва да бъде на държавна издръжка, а специалистите да получават достойно заплащане, за да могат да се чувстват ангажирани и да вършат съвестно работата си. Идеята е разумна, отговаряща на европейските стандарти и практика.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
