Европа или Русия? Вече век и половина българското общество е разделено на тази тема. Разделение, довело до фатални за съдбата на нацията последствия по време на войните 1912-1918 г.
За русофилите съществуването на България се държи единствено на съществуването на огромната евразийска империя. За русофобите Москва е само символ на деспотизма и завоевателни амбиции, целящи да ни превърне в Задунайская губерния.
По време на тоталитарния режим дискусията естествено изчезна в небитието. За да се възроди отново след 1989 г. Но все пак тогава спорът беше в контекста "комунизъм-антикомунизъм", докато днес вече излезе на площадите.
Но доколкото времето на митингите отмина, с пълната си мощ битката се разгърна във виртуалното пространство. "Филите" хвърлят в бой православието, Освобождението, съветската победа във Втората световна война. А най вече - възкръсналата мощ на руската армия, авиация и флота, която кара НАТО да трепи от страх. "Фобите" припомнят резервите към Русия на нашите възрожденци, съветската окупация, сляпото следване на Кремъл по време на соца, Чернобил и "Курск". А когато аргументите и документите се изчерпят, двете страни започват да си разменят нецензурни реплики, обиди и епитети. Като най-меките от тях са "соросоиди" и "рубладжии".
Спорът наистина е стар. Толкова стар, че е обезсмъртен в българската литература. Решихме да припомним на читателите няколко класически "филски" и "фобски" бисера от Иван Вазов и Любен Карвелов. За да се посмеем, но и да помислим дали наистина не е крайно време да се разделим с граничещия с инфантилизъм възрожденски плам на нашите прадеди. И да се ръководим в оценките си за "голямата политика" от баналната, но вярна фраза на лорд Палмерстън: "Няма вечни приятели и вечни врагове - има вечни интереси!"
Иван Вазов Из "Чичовци"
Само двамина души най-много уважаваше на тоя свят чорбаджи Мичо Бейзадето: Миронча, който му говореше за възточния въпрос, и уважаемият учител Климент, който описваше пламенно величието на Русия. Защото бай Мичо беше горещ обожател на Русия и виждаше руски пръст във всички политически събития на света: от мексиканската революция, която влазяше кой знай в какъв гигантски план на Горчакова за превземането на Цариград, до Хаджи Димитровата чета, която предвождаха кой знае какви руски генерали, пратени от Петербург да изучат пътя към Цариград. А една пророческа книга - "Предсказания славнаго Мартина Задека", печатана на руски в миналото столетие и попаднала в ръката му по таинствен начин, беше утвърдила в главата му убеждението за скорото падане на Турция. Бай Мичо я знаеше наизуст цяла и четеше места от нея в Джаковото кафене, за да подкрепя думите си за неизбежното прогонване на турците чрез велика Русия. Еднъж беят съгледа у тях на стената образа на императора Николая и попита кой е той.
- Дядо Иван "миразчият", ефендим - отговори бай Мичо.
Не ще ни дума, че бай Мичо вярваше, какво Русия е непобедима, и всички. помнят как по-лани, на изпита, той смъмра люто един ученик, комуто се беше паднало жребий Кримската война. Ученикът захвана да разказва събитието и като че искаше някак си да каже, че уж Русия била победена.
- Грешиш, синко, грешиш! Иди си вземи парите от даскала, който те е учил: нивга не е било руско побеждение!...
Но после, когато се отбиха в учителската стая, обиденият учител му доказа с история в ръка, че Русия е била надвита при Севастопол. Оттогава той пропадна в мнението на чорбаджи Мича; чорбаджи Мичо направи да го изберат школски епитроп и учителят не биде главен занапред.
...
Днес бай Мичо беше малко мрачен, защото гостът му, чорбаджи Николаки, голям турколюбец, му противоречеше и възхваляваше Англия. Напразно бай Мичо се горещеше и кряскаше пламнал; чорбаджи Николаки безстрастно надуваше чибука си и лукаво уверяваше, че турската войска надминувала по всичко руската и е обучена все по прусианска система. На това бай Мичо му отговори раздражено, че на Туркия и стигат Хаджи Димитровите хъшлаци, за да я пропъдят в Мека с нейните прусиански системи; но той се страшно разгневи, когато немилостивият Николаки презрително забележи, че хъшовете с а копелтии, които два ахиевски читака ще разпилеят, само да им се покажат. Тогава бай Мичо му извика страшно, че на тия "копелтии" командата им са руски генерали и че...
Отвори се вратнята. Влезе Миал Пандуринът и покани бай Мича да дойде на конака, дето беят е свикал и другите чорбаджии, за да съдят комитетската работа на Варлаама.
...
Хаджи Смион имаше около 45 години, носеше шаячени възкъсички панталони с колене, френска риза без вратовръзка, плитки калеври, дълбок голям фес, който му падаше до веждите, и сиво шаячево сетре, на което дясната половина на гърба имаше възчерен цвят, а лявата - по-белезняв, която странност обаче Хаджи Смион обясняваше по твърде прост начин на ония, които го питаха за нея.
- По модата в Америка, американски - казваше той.
Хаджи Смион казваше това без най-малката цел да излъже. Той го казваше естествено и с пълно чистосърдечие. "Американско" за него беше всичко, що се отличаваше с особено качество или с ексцентричност.
Любен Каравелов
"И в Париж има гъски"
Но днес времената се измениха и нашите българи станаха по-строги към своите учители и възпитатели. Въобразете си, че пред Хаджи Калча стои един учен мъж, просто облечен, сиромах, мирен, плашлив и пр., и моли го да кажи на чорбаджиите да го вземат за учител в Марашкото училище.
- Ти в коя държава си се възпитавал и образовал? Ч ще попита Хаджи Калчо своята жертва.
- В Русия Ч отговаря смирено учителят.
- Руските возпитаници нищо не знаят Ч отговаря Хаджията; а учителя му не противоречи, защото знае, че нашите чорбаджии държат отговорът в джебът си. Ч Ингелизите са хванали чумата в шише и държат я затворена; френците са измислили "маймуната"; немците са изнамерили кибритът и пивото; а московците що са измислили? А? Московците са юнаци, ама са ахмаци.
Из "Българи от старо време"
Дълго време дядо Либен мислил и държал палеца си в устата, но изведнъж повдигнал главата си и с весело лице и с маслена ухилка рекъл:
- Повярвай ми, хаджи, че аз ти говоря истина и че ти си бъбриш на вятъра. Хайде де, кажи ми ти: у кого са пушките по-добри Ч у московците ли, или у турците?
- Аз мисля, че московските пушки и московски те сабли са по-добри, обаче московците са българи (християни), а турците са турци (мохамедани) Ч рекъл дядовият Либенов противник и мигнал с лявото око.
Дядо Либен се изкикотил и захванал да се плези на хаджи Генча, т.е. да му показва езика си.
- Не е то така, хаджи, не е то така! Хиляди пъти ти казвам, че това не е тъй Ч рекъл дядо Либен. Ч Аз видя, че ти от тия неща нищо не отбирашЕ Когато дохождаха московците, то аз с очите си видях как тия купуват турски сабли, купуваха и пушки. Вземат тия турската пушка в ръката си, повъртят я, повъртят я и рекат: "Харашо". А тая дума ще да рече на техния московски език хубаво.
- А аз ще да ти кажа, че това не е така. Истина е, че московците купуват турските пушки и турските сабли, но тия ги купуват не за това, защото са добри, а за да се похвалят пред роднините си и пред приятелите си: "Аз убих един турчин и вземах му пушката." Ето каква е работата!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
