Трусът с швейцарския франк показа, че кризата е сериозна
Андрей Георгиев,
изпълнителен директор на Финансова къща "Логос-ТМ"
Събитие, което се вижда веднъж в живота - така може да се определи това, което се случи на валутните пазари след шокиращото оттегляне на Швейцарската национална банка от ангажимента й да поддържа курс от минимум 1.20 швейцарски франка за едно евро. Трудно е да се каже с колкото точно поскъпна франкът - липсата на ликвидност на валутния пазар, която да поеме удара, доведе до различни котировки в различните търговски платформи. Според Bloomberg дъното е било 0,85172, или спад от близо 30%, според други данни котировките са стигнали дори под 0,75 франка за евро, или близо 40% понижение - при всички положения говорим за обезценка, която е безпрецедентна в съвременната история за т.нар. "major" или водещи световни валутни двойки.
Лимитът за поскъпване на швейцарския франк беше въведен от ШНБ на 6 септември 2011 година, когато курсът евро/швейцарски франк беше около 1,10. Тогава националната банка не издържа на поскъпването на националната валута, което застрашаваше все по-сериозно местната икономика, след като в периода на финансово-икономическата криза швейцарският франк поскъпна от над 1,60 за евро почти до паритет. През 2011 г. дълговата правителствена криза в Европа беше в апогея си, бъдещето на еврото беше под въпрос и
ФЕД наливаше милиарди "новоизфабрикувани" долари
за подпомагане на финансовата система. Всичко това караше инвеститорите да търсят т.нар. safe heaven във швейцарския франк и златото.
Оттогава до фаталния четвъртък миналата седмица швейцарският франк се търгуваше в тесни граници спрямо единната европейска валута 1.20-1.25 франка за евро. Фатален е точната дума, защото вече са известни множество големи жертви от финансовия свят - водещи брокерски компании са на път да изчезнат от корпоративната карта, най-големите банки в света изчисляват загубите си в стотици милиони, множество хеджфондове също ще приключат съществуването си, а тепърва ще научаваме още трагични за индустрията новини. По последни наши изчисления съгласно данните на агенция Блумбърг и банките, с които работим, 2 дни преди черния четвъртък е имало непокрити /къси/ нетни контракти за
продажба на швейцарски франкове за 3,3 билиона долара
- 18 месечен връх. Европейски и световни банки просто не са считали за необходимо да хеджират своите продажби и задължения в швейцарски франкове, много силна е била вярата в националната банка на страната на скъпите часовници и тоблерона.
Лятото на миналата година представителите на БНБ бяха подложени на редица остри критики за разнопосочните изявления по казуса "КТБ". Ето обаче какво ни представят националните банкери на Швейцария като хронология в ситуация, която би трябвало те изцяло да управляват:
* 18.12. 2014 г.: прессъобщение на ШНБ, че фиксираният курс на швейцарския франк няма да бъде пипан по никакъв повод и че в подкрепа на тази политика основният лихвен процент става отрицателен (-0,25%).
* 09.01.2015 г.: прессъобщение на ШНБ, че реализираната печалба на банката за 2014 г. е 38 млрд. франка, от които 12 млрд. печалба от покупко-продажба на валута.
Само 2 дни преди 15.01. висш представител на банката в изявление за тяхната телевизия RTS беше обявил: "Ние сме убедени, че фиксираният лимит на швейцарския франк трябва да остане стълб в нашата монетарна политика". След всичко това изведнъж рязко промениха становището си, като дори не подсигуриха необходимата ликвидност на пазара, за да премине бурята по-плавно и с по-малки крушения. Освен това ШНБ увеличи допълнително и безпрецедентно отрицателната лихва, която търговските банки трябва да й плащат, за да държат краткосрочни депозити в нея. Досега те си плащаха, за да депозират, 0.25% лихва, а вече ще трябва да плащат 0,75% за "услугата". Само това би било достатъчно впечатляваща новина за пазарните участници, но тя остана в миманса, изцяло пренебрегната за сметка на основния шок.
Защо ШНБ прибегна до немислимото? Тя положи огромни усилия през годините, за да държи валутния курс на ниво от 1.20 франка за евро, което доведе почти до удвояване на валутните й резерви спрямо БВП на страната. Очевидно е, че швейцарските централни банкери решиха да изпреварят това, което се очаква Европейската централна банка да анонсира на заседанието си следващата седмица, а именно безпрецедентна за Европа програма за количествени улеснения. Последното трябва да се разбира като пускане на печатницата на виртуални пари на пълна пара чрез изкупуването на правителствени дългови ценни книжа от пазара. Това е начало на нова ера в политиката на ЕЦБ, която, както се опасяват мнозина, а явно и швейцарските централни банкери, е в състояние да доведе до още по-драстично обезценяване на еврото. То би изправило ШНБ пред угрозата да не може да се пребори с пазара и да изпълни досегашния си ангажимент за поддържане курса на еврото към франка над границата от 1.20, което би накърнило значително репутацията и доверието в нея. Вероятно това е причината банкерите сами да вземат решение за освобождаване на курса, за да не бъдат принудени от пазара.
Освен ЕЦБ, други причини, които оказват натиск за поскъпване на швейцарския франк, са кризата в Русия, нарасналата несигурност в глобалната икономика и увеличените геополитически рискове, които въпреки отрицателните лихви в Швейцария ускоряват капиталовите потоци към нея в търсене на убежище.
Мерките на ШНБ обаче могат много сериозно да увредят швейцарската икономика, особено тази част от нея, ориентирана към износ. Това е причината акциите на швейцарските износители да се сриват от миналия четвъртък, а пазарната оценка на швейцарските публични компании да се стопи с над 10%. Централните банкери разчитат първоначалният шок за икономиката от рязкото поскъпване на франка да се компенсира през следващите месеци. Очакването е, че дивергенцията в монетарните политики на Европа и САЩ - основни търговски партньори на Швейцария - постепенно ще доведе до поевтиняване на франка спрямо долара, което да компенсира поскъпването му спрямо еврото. Това очакване обаче лежи върху презумпцията, че Федералният резерв ще започне още до средата на годината да повишава основната си лихва - нещо, което е очаквано от пазара, но далеч не е сигурно, още повече на фона на бурното поскъпване на долара, което няма как да не притеснява централните банкери зад океана, слабото отражение на спада в безработицата върху ръста на трудовите доходи, изключително слабата инфлация въпреки повишеното потребителско доверие и растящи продажби на дребно. Ако ФЕД отложи повишаването на лихвите, много скоро ШНБ ще трябва отново да интервенира на пазара, за да ограничи поскъпването на франка. Явно това се разбира и от гуверньора на ШНБ, който заяви за Wall Street Journal, че отказът от поддържане на таван на курса спрямо еврото въобще не означава, че ШНБ няма да се намесва на пазара в случай на необходимост. Миналия четвъртък денят започна спокойно с курс от 1.20 франка за евро, след няколко часа видяхме 0,85, днес сме на 1,01 или почти паритет.
Какво да кажем пък за индивидуалните трагедии на хилядите европейски домакинства, които бяха избрали да се кредитират за покупка на жилище в нисколихвените и стабилни швейцарски франкове, докато в същото време доходите им са в евро?
Изключително тежък удар и за всички български кредитополучатели на заеми в швейцарски франкове, които бяха доста популярни в разцвета на имотния балон в България и предполагам, съответно за банките, които са ги отпуснали.
В заключение бих повторил извода на колегите от Азия-аналитични изследвания, че това бе силно "земетресение" за събуждане на всички финансови институции и играчи - сигнал, че светът е различен и кризата - сериозна.
Какво ще ни донесат възобновяващите се валутни войни? Бъдещето ще покаже.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
