Кипърци се смятат за богопомазани. Дали защото живеят на острова на най-красивата богиня Афродита, или заради продължилия повече от 30 години небивал икономически възход, местните хора са уверени, че нито криза, нито стихии могат да ги ударят. През годините страната бе поставяна в разни черни списъци като една от най-големите перачници на пари в света заедно със Сейшелите и остров Ман. Кипърци обаче откровено неглижираха всякакви предупреждения. Разпадът на финансовата система от март насам сякаш го потвърди. Независимо че прогнозите бяха много лоши и се говореше за 60 процентно орязване на влоговете в Банк ъф Сайпръс, новината от вторник е, че кипърците отново са се измъкнали сухи. Депозитите ще бъдат орязани едва с 47,5 на сто, а загубилите част от авоарите си ще получат акции от банката.
"Можем да обещаваме всичко, каквото поискат от Европа и Международиня варутен фонд. Но истината е, че десните ще направят чудеса, за да останат руските капитали в Кипър". Това ми казва мастит адвокат, чийто бизнес е да регистрира и управлява офшорки. Според него Кипър ще остане предпочитана банкова дестинация за парите на руските и европейските олигарси, защото местните са измислили как островът да остане привлекателен - пълна данъчна амнистия за тези, които оставят авоарите си във финансовата система на държавата.
Кризите в Кипър винаги са мащабни - дали от глупост, дали от нехайство, дали от усещането за богопомазаност. Но местните винаги са уверени, че това, което предприемат, е най-правилното. Както например в сагата с водата.
Когато чуят думата "тръбопровод", адвокатите в Никозия започват да се смеят. Разказват ми цяла сага, която трябва да ми обясни защо водата от чешмата не се пие. Но са категорични, че в тръбите не тече преработена по химически път морска вода. Факт е обаче, че в Кипър наистина има 2 завода, които преработват морска вода. Всички сгради са снабдени със специални варели, които събират всяка капка дъжд за миене и пране.
През 2008 г. кипърци се сещат, че водата в язовирите я няма, а дъната са покрити с кал. Капацитетът им е едва с 9,2 на сто. През цялата 2007 г. е валяло само 4 пъти за по 15-ина минути. Метеоролозите обаче мълчат. Хората масово тръгват по църквите да се молят за дъжд. На фермерите са наложени драстични ограничения за поливане на нивите.
И тогава започват да валят екстравангантни идеи. Първата е да се построи тръбопровод до Гърция, по който да се внесе прясна вода. Минава седмица, в която става ясно, че това е пълна глупост. Спомнят си, че в началото на века е имало план да се внася вода с танкери от о. Крит. Вярно, тогава е сметнато, че не е икономически изгодно, но ако се наложи режим на водата, кабинетът пада от власт.
Затова правителството започва да обсъжда да се внася вода с танкери. В бума на световните борсови индекси парите в хазната на Кипър не са проблем. Поръчани са 65 танкера с вода от братята елини. Припряността е огромна, а действията изпреварват здравия разум.
Когато пристигат първите 3 танкера, хората по улиците ръкопляскат, а в кабинетите на властта си ядат устните до кръв. Никой не е помислил, че за вкарването на водата във водопроводната мрежа ще трябват помпи и някакъв водопровод, който да докара водата от кораба до сушата. Първите тонове вода се развалят и тя тихомълком е изхвърлена в морето, разказва ми един от богатите хора в Никозия. С втори тур овации пристигат нови 3 танкера с вода. Местните власти са горди, защото са купили специални помпи и са изградили водопровод. Но следва нов гаф - диаметърът на тръбите е на половината на люковете, от които се подава водата от танкерите. Съдбата на тези 3 танкера вода не е известна - дали е спасена - знаят само избрани хора, а това е една от пазените тайни в държавата. Важното е, че останалите 59 танкера дават глътка живот на Кипър за месеци напред.
Чак година по-късно става ясно, че сушата в Кипър има своя цикличност. Но жегата до такава степен е изяла разума на властниците, че просто са забравили да броят кога ще спрат дъждовете.
Макар че 3 години по-късно се оказва, че народът помни и през 2012 г. лявото правителство губи властта.
Кипър трескаво търси алтернативи, с които да компенсира разклатената си финансова система. И понеже икономиката не може да върти само козе сирене, синьото гориво може да е спасение. То трябва да бликне от дълбините на Средиземно море. През 2011 г. правителство раздаде 12 блока, в които световни фирми да дирят природен газ. Бе създадена специална кипърска държавна компания за въглеводороди. И макар че още през 2011 г. американците от "Ноубъл енърджи" са сигурни, че в недрата има газ, кипърците не бързаха. Поне до кризата през март. Горещият юли, скокът на безработицата и високите цени на тока обаче накараха кипърците да ускорят темпото. През следващите 3 месеца американците трябва да потвърдят резултатите и да започнат подготовка за добив. Това ще стане със специална платформа, докарана от САЩ. Заради опразнената хазна добивът трябва да започне през 2016 г., а не както бе планирано - през 2018 г. Оптимизмът на властите в Никозия за добив на газ идва, след като Израел открива огромно находище в близост до кипърската икономическа зона. Остава въпросът с транспортирането му, но кипърците открай време са си "експерти" - те веднага предлагат да се изгради тръбопровод до Гърция и оттам към Европа.
"Идеята за газа е като глътка вода в голямата суша. Но обещанията, че ще тръгне синьо гориво след 3 години, е най-големият балон, който съм чувал", казва адвокатът, който всеки ден се среща с големите акули на бизнеса.
"Когато сметнах колко от обещанията си са спазили политиците от предишното ляво управление, се оказа, че процентът е едва 8. Но тук никой не се учи от грешките си", казва ми на летището в Ларнака мой колега журналист. Затова, когато стане дума за спасение, тук всички разчитат на чудеса или започват да се молят на Бог - я за дъжд, я за газ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
