Кризата в България е по-дълбока, отколкото можем да я осмислим. Тя обхвана вече всички партии, институции и обществото като цяло. Не се вижда никаква позитивна сила, нито пък - засега - някаква алтернатива. Защото това, което виждаме от лозунгите на протестиращите, е, че липсва мисленето в по-дълбока перспектива. Иска се всичко да стане сега и веднага. А това прави трудни всякакви прогнози как ще се развият нещата.
В публичното пространство сега витаят цял куп конспиративни теории, свързани с гафа "Пеевски" Сигурно има някакво основание за тях, но каквито и да са били конкретните визии и намерения относно избора на новия председател на ДАНС, беше подценено обществото и направената грешка е огромна. Тя анулира всички усилия на правителството и го изправи пред невъзможността да управлява. Защото за да управляваш, хората трябва да чуват твоите послания, да приемат твоите решения и да следват твоя път.
В това отношение
най-големите негативи без съмнение понесе БСП
Вътрешнопартийните опоненти на Сергей Станишев обаче се опитват да прокарат един малко изкуствен знак за равенство между подкрепата за председателя на партията и подкрепата за правителството. Изкуствена, защото дори оставка на Станишев няма да помогне да се удържи правителството на Орешарски. А кризата в БСП дори би се задълбочила при оттегляне на Станишев, защото липсва кандидатура за негов заместник, която да е общоприемлива.
Противниците на Станишев до голяма степен приличат на хората от "Орлов мост". Единни са в това, което не искат, и в това в полза на кого не протестират. Но нямат ясна представа в полза на какво протестират. В смисъл, че не са наясно със себе си как трябва да изглежда БСП, каква партия да бъде и чии интереси да представлява.
Трудно е да се очаква в тази атмосфера на обществено напрежение сега да се извърши промяна в столетницата. Не е изключено просто да се стигне до разчистване на стари сметки, натрупани в последните 23 години, без това да даде положителен ефект.
От друга страна, общественият натиск може и да подпомогне промените в БСП. Тя има твърде дълъг и богат опит в оцеляването си. Но нека изчакаме дали днешният пленум няма все пак да се превърне в "Нощта на дългите ножове".
По-интересни са маневрите вдясно. Тук е новата голяма интрига. Тя всъщност започна още преди изборите. Те бяха битка за гласа на десния избирател, защото всички тези скандали с бюлетините, СРС-та, търгуването с влияние и т.н., независимо до каква степен са достоверни, отвратиха интелигентния десен електорат от ГЕРБ. Независимо от нееднократните уверения на Бойко Борисов, че в партията му са антикомунисти. Това сега кара ГЕРБ да протяга ръка на партиите от традиционната десница. За да получи техния остатък от общественото им влияние
и да бъде легитимиран като дясна сила
Образно казано, да се скалъпи някакъв син Отечествен фронт начело с ГЕРБ, за да стане той по-приемлив пред хората.
Но сегашните протести показват нещо друго. Възкръснаха от небитието лозунгите и дори песните от 1990 година. Това не може да не възбуди апетитите и амбициите на ветераните на СДС да трансформират гражданското
недоволство в нов авангард на старата синя идея, за да се опитат да пренаредят картите в политическата игра.
Днес протестиращите твърдят, че не искат да връщат ГЕРБ на власт. Но щом си за предсрочни избори, кого тогава искаш на власт ? Така че не е изключено сегашните протести да се превърнат в един ферментационен процес на раждането на една нова десница. Но дали това ще се случи, зависи и от сегашните лидери вдясно.
Записа
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
