Две неща ни изненадват най-редовно всяка година - първият сняг и темата на кандидат-студентския изпит по литература. Втората, каквато и да е тя, обикновено се оказва неочаквана, "стряскаща", "непонятна", "чужда на светогледа" на абитуриентите, които броени дни преди това са купонясвали с Преслава. Въпреки че става дума за автор, включен в учебната програма. Единият е "сложен", другият - "модерен", третият има обемисто творчество, запознаването с което очевидно не е по силите на родните кандидат-студенти.
Нещо подобно се случи тази година и със "Септември" на Гео Милев, който предизвика бурен ропот сред кандидатите за Алма матер. Както и повечето поети. От доста време насам, когато на изпита се падне поезия, тя разпалва по-силно недоволството на кандидатите, чиито любимци традиционно са Йовков и Елин Пелин. Младежите се оказват по-неподготвени да анализират поетически текстове, да разбират условния характер на творбите, да разкодират езика на метафорите.
По простата причина, че училището в последните години просто игнорира работата с художествения текст. В часовете по литература се препуска през факти, а в особено отчаяни мигове учителите са принудени да раздават тройки и четворки, като карат учениците да преразказват произведения.
Преди време ми разказваха за ученик, който си изкарал тройката с преразказ на "Хамлет", обяснявайки как "чичата" на датския принц "утепал" баща му. Наистина, в училище без претенции за елитарност. В десетки други школа обаче, където летвата уж е по-висока, учениците също не четат. Часовете по литература се използват за механично "пробягване" по творбите, които трябва да бъдат изучавани, и запознаване с някои основни понятия. Освен липсата на интерес, казва си думата и липсата на време.
Колко учители успяват да запалят децата по красотата на някой стих или да ги накарат да проумеят експресията и драматизма на "Септември". Чудно ли е след това, че ученичка е запомнила от цялото произведение само това, че "септември ще бъде май"? Часовете по литература, освен всичко друго, имат и задачата да попълват дефицити, които няма кой друг да попълни - да отворят сетивата на младите хора за красотата на света. Да ги накарат да го разберат в цялата му сложност и да се замислят над него. Тъй като не го правят, няма защо да упрекваме децата, че не мислят самостоятелно и не разбират литературата.
Цели поколения излизат от училище и дори влизат в университета, без да са дочели до края български роман. Когато този въпрос се повдигне, обикновено общественото мнение надига вой, че изучаваните произведения били архаични, че в учебника липсвали съвременни автори, и прочие, и прочие... Заради което младите отказвали да ги четат. По тази логика би следвало британските учебни програми да изключат Шекспир и да сложат на негово място "Хари Потър", защото е по-понятен за децата. Осъвременяване на програмите е нужно, но то няма да реши проблема с отчуждението от четенето.
Никой няма да го реши, докато не се намери кой да говори интересно за книгата в класната стая. Децата могат да четат до припадък за вампири и магьосници, но все някой трябва да отвори сетивата им и за друг тип четива. Не по примитивен начин - както бе направен тестът за катеричката и вълка в четвърти клас, донесъл куп ниски оценки, защото от децата се очакваше да препотвърждават познати клишета. Но това е проблем на цялото ни образование - то приветства клишето и го очаква. Чудно ли е тогава, че кандидат-студентите се смутиха от заглавието "Криза на ценностите в "Септември"? След като тази криза вече е в цялото образование.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
