София. Неотдавна гръмна скандал с готвени проекти за промяна в учебните програми по литература. Те предлагаха отпадане на знакови текстове от класиците ни с цел "разтоварване" на учебните програми. Просветният министър Анелия Клисарова заяви, че тези промени няма да видят бял свят. Остава обаче въпросът какво всъщност ще учат децата ни. Промени в учебните програми трябва да има, въпросът е как искаме да изглеждат те. Искаме ли "лесно" училище, което да дава преди всичко умения за справяне с живота, или все пак ще заложим на един минимум от академични знания, без които образованието се превръща в печатница за дипломи без покритие.
Просветното министерство трябва да даде отговор на тези въпроси. А и не само на тях. Отдавна вече са наболели проблемите, свързани и с начина, по който се финансира образованието. Делегираните бюджети не могат да останат в сегашния си вид, защото те вече дърпат училището назад. Около това мнение се обединяват и директори, и синдикати. Предстои тежка битка - дали парите, давани за просвета, ще се превърнат в пари за по-високо качество? В просветното министерство вече дори изчисляват по какъв коефициент да бъдат дадени допълнителни пари на училищата, чиито ученици са претърпели най-голямо развитие от 4-ти до 7-и клас. За база ще бъдат използвани бележките на децата, изкарани на външното оценяване. Парите могат да започнат да се дават още от началото на 2014 г.
"Който не намери поне по пет циганчета, остава без диференцирано заплащане". Разказаха ми, че подобна заповед издал директор на столична професионална гимназия със затихващи функции. В превод разпореждането означава, че всеки от даскалите трябва да запише пет хлапета от ромска махала, които най-вероятно никога няма да стъпят в училището, но ще му донесат необходимите пари, за да закърпи учителските заплати. Порочната практика, естествено, никога не се дискутира по семинари, където господства красивото и европейско правило "Парите следват ученика". Негласно обаче това се прави от всяко училище, което не може да запише достатъчно деца, за да формира паралелка. И по този начин да получи достатъчен бюджет, за да осигури съществуването си.
През 2007 г. най-дългата учителска стачка приключи с въвеждане на делегираните бюджети на училищата.
Съгласно тях държавата отпуска определена субсидия на всеки ученик, а от броя деца, записани в училището, зависи колко пари ще вземе то. 5 г. по-късно практиката показва, че тази система не може да съществува без корекции. Защото именно тя доведе до тотална слободия в училищата, записващи "мъртви души", и не смеещи да изключат ученици, на които никога не са виждали очите. Защото са "ходещи субсидии", без които учителите няма да видят дори заплата от 450 лева. В едно безспорно неелитно школо педагогическият съвет например се събрал по спешност, за да изключи ученик, обявен за общонационално издирване. Въпреки че МВР не можело да го открие никъде, в дневника на гимназията срещу неговото име нямало и ден отсъствие. Делегираните бюджети превърнаха десетки учители в "ловци на глави", които обикалят по махали и паланки, за да съберат някоя и друга бройка в повече.
В най-желаните училища проблемът е друг - директори препълват с над 1000 ученици школа, строени за максимум 800, само и само да получат парите. Първа, втора, ако трябва и нощна смяна. Тъжното е, че в същото време заплатите на учителите в големите училища не се повишават особено. Просто защото човекът, който еднолично се разпорежда с училищния бюджет, е директорът. Според неговата преценка може да се окаже, че парите са по-необходими за друго - по данни на синдикатите някои от школата например купуват с тях скъпи коли. Миналата година едно си беше напазарувало снегорин. Цялата система за финансиране на школата плаче за ремонт. А доколкото от парите зависи качеството на образованието, много е важно какви промени ще настъпят там.
Министър Анелия Клисарова даде заявки, че ще внесе корекции в делегираните бюджети, като въведе специални коефициенти, с които сумите да се вдигат. По този начин повече пари ще получават училищата с реални резултати от обучението, както и тези в трудните райони, където преподавателите работят при други условия. Проблемът обаче е измерването на реалните резултати. Те не са едни и същи в Софийската математическа гимназия например, където децата влизат след подбор, и в някои от школата на гетото, където хлапетата стъпват в класната стая основно заради кифлата и детските надбавки. От много време училището чака да се направи реална измерителна система на резултатите от обучението, която да даде ясна представа за положения от учителя труд. Идеята в момента е децата да бъдат оценявани на входа и изхода на училището, за да се види колко са "дръпнали".
Тя обаче също може да бъде компрометирана, защото повечето от децата в добрите училища (да не ги наричаме елитни) обикновено прибягват и до частни уроци, поне в 7-и и 12-и клас. Така голяма част от високия им успех всъщност се превръща в дело на "паралелната образователна система", срещу която безуспешно тръгваха няколко поредни министри. А всъщност може би вариантът е не да се борим с частните уроци, а по някакъв начин да признаем съществуването на частните школи и учебни центрове и да въведем контрол върху качеството им. Защото, докато има изпити и дефицит на часове по най-важните предмети, ще има и подобни практики. Само че в момента тези школи се регистрират като търговски дружества и не подлежат на никакъв контрол.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
