В последните дни валят съобщения за талантливи български деца, направили първите си изобретения още преди да завършат училище. Преди няколко дни просветното министерство изпрати част от тези ученици на един от най-престижните конкурси в Европа. На 8 май пък други наши състезатели ще участват в най-престижния форум за предуниверситетска наука, провеждан в САЩ, където над 1500 ученици решават казуси, които са затруднили и световни учени.
Очевидно е, че тези ученици са надраснали мащаба на онова, което може да им даде българското училище. За щастие, поне в областта на математиката към БАН има ученически институт, който може да работи с математическите таланти. Въпросът е какво дава училището ни на останалите деца, които също надхвърлят неговата мяра в различни области. От години то продължава да ги мери с един и същ аршин и да им преподава знания, скроени по една и съща кройка. За първи път сега новият училищен закон дава възможност да се направи училище, което да бъде "по мярка" на всеки ученик. Въпросът е как ще бъде приложен той. И дали държавните чиновници ще позволят реално така наречените иновативни училища да бъдат локомотивът, който да издърпа и останалите български училища от средното ниво.
В момента в МОН се разработва стандарт за този тип училища - въпросът е той да не отиде в крайността да обявява всяка, макар и малка промяна, за иновация. Или да мине в другата крайност и да отвори широко вратите за ексцентрични образователни експерименти с непредвидими последици. Идеята е да бъде намерен балансът между двете и училищата, които работят наистина новаторски, да получават допълнителни пари за това. Защото уравниловката в българското училище е най-голяма, особено ако то бъде съпоставено с други образователни системи. Страни като Финландия, която по традиция излиза в челните класации на всички международни оценявания, нямат дори така наречените учебни планове, които закрепостяват учителя в твърди рамки, извън които той не смее да излезе. Дори и ако учениците са усвоили новите знания по даден предмет, той трябва да провежда упражнения върху него, довеждайки до пълна скука всички деца, които поне малко са изпреварили връстниците си. Промените в закона вече дават възможност част от тези часове да бъдат пренасочвани, така че училището да може да преподава по по-различен начин и дори да създава цели нови учебни предмети. Това отново е финландски пример, но го имаше и при сендовската система по време на социализма. При нея децата учат не конкретен предмет, а дадена тематична област - например Средновековие. И през тази тема получават знания от всички области - литература, история, музика. Струва си сегашната твърда учебна програма да бъде разчупена, за да проверим дали наистина начинът, по който сега се обучават децата, е най-добрият. И без това от години се вижда, че традиционната урочна система на преподаване и изпитване не работи добре, защото стимулира единствено зубренето. В това отношение училището ни е застинало в XX век, въпреки че обучава хора от XXI. Чакането на нов училищен закон, което продължи десет години, допълнително забави тази промяна. Големият проблем е и в това, че значителна част от учителите не са готови да променят стила, в който е минал целият им професионален живот, и да се адаптират към нови методи на преподаване. Но си струва да се опита - може би тези, които първи се променят, ще покажат на останалите какъв е пътят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
