Младен Владимиров, училищен психолог
Покрай скандала с 13-годишния Божидар, който се обучава вкъщи, нашумя темата за домашното образование. Около стотина са родителите, които не изпращат децата си в училище по различни съображения и предпочитат да им преподават у дома. Как обаче се отразява това на детето, какво губи то от липсата на среда, където може да общува с връстниците си? "Стандарт" помоли за коментар училищния психолог Младен Владимиров.
Родителите, които предпочитат детето им да се обучава у дома, смятат, че училището има само функцията да ограмотява, да развива само интелектуалния потенциал на детето.
Но училището прави и далеч по-важни неща - развива и емоционалната интелигентност на детето, и социалната му компетентност. То няма аналог, семейството и родителите не могат да го заменят в тези му функции.
Какви са минусите на домашното обучение? Безспорно е, че в някакъв момент децата трябва да се социализират. По-малките го правят чрез игра. В едно по-голямо семейство с няколко деца това би могло да се случи, но там децата най-вероятно ще са в различни възрастови групи. А именно групата на връстниците има свойството да действа като огледало, да връща на детето обратна информация. При по-големите, особено в тийнейджърска възраст, ти се идентифицираш с групата на връстниците. Обучаването в домашни условия
е абсолютно пагубно за детето
защото го прави социопат. Лично аз на моменти се смея - как примерно имаш две деца и ги разделяш на отбори да играят волейбол?
Този модел на обучение вкъщи е част от чужди култури, които тези родители са пренесли в нашата действителност, но той може да даде грешни последици. Препоръчвам на тези хора да не гледат на обучението като на еднократен акт. Ученето е дълъг, системен проект със социални измерения. Процесът на учене дава резултати във времето, а не задължително тук и сега. Когато един родител поеме отговорността да обучава детето си у дома, той възпроизвежда само модела, който се намира в неговата глава.
Училището е жива организация, то има свойството да закриля и обгрижва. Преди време бе станала известна историята с един родител, който обучаваше децата си у дома, и се установи, че те са обект на домашно насилие. Училището има и отговорността да наблюдава децата и да следи за такива индикации. Ако детето се обучава в семейна среда, рискуваме да ги пропуснем.
Третият много важен момент е свързан с това, че в момента у нас работят много успешно няколко програми в системата на образованието, финансирани от Европейския социален фонд. Проектът УСПЕХ, който развива талантите на децата в различни области, и системата за кариерно ориентиране. Нещо, което един родител не може да предостави на детето у дома. Той не може да насочи малчугана да осъзнава себе си през това, което учи, да разгърне неговия талант. Тези деца се развиват само в рамките, които родителят счита за меродавни и подходящи.
Децата, които се обучават в домашна среда, не могат да кандидатстват и във висше учебно заведение. А
без диплома не могат да вземат и шофьорска книжка
Време е да бъде разбит митът, че те могат да бъдат приети в западни университети. Особено немските и английските висши учебни заведения в последните години искат не само да покажеш знания, а да демонстрираш и социална активност - участие в спортни прояви, в доброволчески дейности, да представиш препоръка от двама учители, академична справка за часовете, които си покрил по дадения предмет. Децата, които учат в семейна среда, няма как да представят тези неща. По-скоро родителите ги обучават основно в умението за работа в IT сектора, където може би знанията им са приложими. Но наред с това съществува необходим общообразователен минимум от знания, които детето също трябва да покрие.
Много е важно и умението да работиш в екип, което в семейна среда трудно може да се придобие. Малката група има свойството да те учи, да те подкрепя и развива. Да откриеш имаш ли лидерски способности, дали си склонен на консенсус по време на дискусии. Нищо по-добро не е измислено от ученето в група. Даже и терапиите на зависимости обикновено минават през група.
Училището развива децата и като личности - да бъдат толерантни към различните от тях. Няма как, седейки в защитената среда на своя дом, ти да преживееш модела на съжителство с друга малцинствена група, с дете с увреждане или друг цвят на кожата. Училището има и тази функция. Изобщо то е цивилизационна стъпка и това да се връщаме към обучение в структурата на семейството говори за някакви архаични модели на мислене.
Една от човешките потребности е принадлежност
Децата имат потребността да бъдат ученици и да кажат къде учат. И родителите, които смятат, че децата им могат да учат вкъщи по чорапи, по някакъв начин ги инвалидизират социално, правят ги аутсайдери. Как тези деца ще преживеят възрастта на така нареченото прекъсване на емоционалната пъпна връв? Например първите конфликти със своите родители, идеята да се влюбиш. Много ми е странно как точно се случва търсенето на автономия и еманципация от родителите, когато те са ти и учители? И какво се случва, когато започнеш да се обучаваш в гимназиална степен и родителите ти се разведат. В някакъв момент половината ти образователна система се разпада, защото съдът е дал правата на майката. И не на последно място - къде отива кариерата на тези родители, които изоставят своето собствено развитие, за да бъдат учители на децата си?
Училището подготвя и за бъдеща професионална реализация. Родителите, които обучават децата си вкъщи, казват "Ами то у дома го няма "накъсването" на времето със звънците". Но така училището
подпомага малчуганите да управляват своето време
да знаят от колко до колко се учи. И да могат да почиват активно в междучасието и да се натоварват по време на часовете. Единственото, което може да подпомогне домашното образование, е да извади училището от неговата консервативна роля, да го накара да се отвори и да покаже на критичните към него родители какво се случва там. Да покаже силните си страни и родителите да бъдат спокойни за децата си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
