Не считам, че изгонването на турския зам.-консул в Бургас Угур Емироглу е някакво голямо сътресение в отношенията между София и Анкара.
Световната практика сочи, че се е стигало до подобни стъпки между две държави, което обаче не им е попречило да поддържат добросъседски отношения. Случилото се с Турция сега също не е прецедент. През 90-те година имахме подобен случай. Така че нищо не пречи България и Турция да поддържат нормални контакти. От края на 2015 г., когато в ДПС протекоха бурни процеси и то тясно свързани с позицията на турската страна, няма как нещата да продължават по същия начин. Това е част от доста сложната вътрешнополитическа динамика в Турция. В момента правителството на Ердоган се намира в тежка ситуация. Икономическите показатели, които излязоха като равносметка за миналата година, не са от най-оптимистичните. Намаляването на чуждите инвестиции е с над 70%.
А те са стожер на успешната турска икономическа формула
В политически план виждаме, че Ердоган разкри фронтове във всички възможни сектори. На първо място - войната с кюрдите. През първото полугодие на 2016 г. се говореше за мирен процес, течаха преговори и нещата изглеждаха безметежно. Сега обаче виждаме обръщане на 180 градуса. Второ, постоянните противоборства с опозицията. Вчера партията на Ердоган предложи формула за полупрезидентска република, а мнозинството от турските граждани са против такава формула и искат да си остане настоящата парламентарна формула на управление. Безпрецедентни са и взаимоотношенията с медиите. Буквално се налага волята на турското правителство в един много чувствителен сектор, който Евросъюзът наблюдава. Трябва да споменем и отношенията на властта в Анкара с ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен, който беше извикан от САЩ да се яви по заведено срещу него дело в турски съд. ЕС спря поредния много критичен доклад за напредъка на Турция в покриването на критериите на Съюза. Очевидно не само нямаше напредък в тази посока, но и ситуацията се влоши. Виждаме широка гама от проблеми, които среща турското правителство във вътрешнополитически план. Същевременно Турция може би се стреми да поддържа добри отношения единствено с една от съседните си държави, като до скоро това беше България.
Редица ислямски държави, в основата на чиято външна политика стои религията,
поддържат в персонала на посолствата си действащи духовници
Персонално това се вижда и в Саудитска Арабия. Там има дирекция по вероизповеданията с огромен бюджет, която реализира външната си политика с подобен тип инструменти.
В международен план виждаме, че Турция погреба заявената още през 2008 г. формула "нулеви проблеми със съседите" на Давутоглу. Напрежението стана особено голямо след свалянето на руския самолет.
Силната намеса на Турция във войната със Сирия според мен разтърси турското общество и вътрешнополитическа архитектура. През последните няколко месеци се забелязва, че Турция е по-скоро периферен, отколкото водещ играч, въпреки шумните позиции, декларациите, бомбардировките. Защото преговорите се водят реално от САЩ и Русия. Става въпрос за разочарованието на Анкара да признае своето безсилие дори в региона, в който те имат амбиции да са регионален лидер. Без САЩ те не могат да реализират абсолютно нищо и затова започват да се чуват гласове на някои експерти в Турция, че на Вашингтон не може да се разчита. Както и че студената война там свърши през 1989 г. и че Анкара тръгва ясно да изрази своя съюз с Германия на Меркел, а не със САЩ на Обама, изчерпвайки доверието към последния. Това са нюанси, които у нас трябва да отчетем - променената ситуация в Близкия изток и маргинализацията на Турция като лидер, който едва ли не безпрекословно и тотално налага волята си. Най-малкото виждаме разширяването на позициите на кюрдските войници в Сирия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
