"Турция днес е в период, в който е на върха на своята демокрация." Това амбициозно изявление беше направено от премиера на Турция Ахмет Давутоглу на 10 февруари. Без никакво колебание той определи "върха на демокрацията" по високата избирателна активност и високото ниво на представителност в парламента. Въпреки че последното предположение е спорно, първото му предположение показва, че той е с минимално разбиране за демокрацията, тъй като я приравнява до "избирателната" система. Само че днес Турция не отговаря дори на стандартите на изборната демокрация, предвид констатациите на доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за Турция за изборите от 1 ноември, които ги намират за далеч от справедливостта главно поради ограниченията за медиите. Съединените щати също направиха изявление в подкрепа на доклада на ОССЕ по отношение на загрижеността за свободния поток на информация. С поглед към тревожните тенденции в принципите на правовата държава, изострени след прекратяването на разследванията за корупция от декември 2013 г., аз определям режима на Турция като "произволокрация" поради безпрецедентните нива на произволно управление в страната. Но това, на което сме свидетели, показа, че сме преминали отвъд това ниво. Ние спокойно можем да твърдим, че режимът на Турция е преминал от произволокрация към мафиокрация, при която няма върховенство на закона, а само абсолютна употреба на сила. Нека се възползвам от най-скорошните примери. В борбата си срещу критиците правителството незаконно иззе холдинга "Коза Ипек", собственост на Акин Ипек, който открито заявява своята подкрепа за мирния мюсюлмански духовник Фетхуллах Гюлен. Два телевизионни канала, които бяха завзети от правителството, също принадлежат на това семейство. Дори водеща фигура в Партията на справедливостта и развитието (ПСР) като бившия министър Хюсеин Челик каза, макар и месеци по-късно, че цялата операция срещу активите на Ипек изглежда като "узурпация". След критиката отвътре натискът върху семейство Ипек се увеличи. Дори на възрастната майка на Акин Ипек, известна на всички като Майка Ипек заради своята човещина, й беше забранено да влезе в къщата си в Истанбул на 11 февруари. Не си и помисляйте, че е имало дори фалшива съдебна заповед или полицейско присъствие на вратата, когато на нея не й беше позволено да влезе в частната си собственост. Група бандити й казали, че изпълняват поръчката като членове на частна охранителна фирма. Едва след като Ипек казала, че никаква охранителна фирма няма такива права и след като бандитите получили мистериозно обаждане, на нея й беше позволено да остане в собствения й имот. Въпреки това посетителите все още са спирани. Два дни след като премиерът обяви турския връх на демокрацията, се състоя друга незаконна узурпация. Няколко компании в образователния сектор, управляващи вдъхновени от Гюлен училища, са иззети от правителството заради предполагаеми връзки с холдинга "Кайнак", компания, на която правителството вече беше сложило ръка. При този случай беше издадена съдебна заповед от съд, създаден в периода след декември 2013 г., който издава изработени по поръчка присъди. Всъщност, както сп. "Икономист" надлежно отбеляза, днес "всички - съдилищата, полицията, разузнавателните служби, джамиите, образователните и здравните системи и медиите, по един или друг начин, са предмет на надменното влияние на партията" в Турция. Това са два конкретни примера, които се случиха в двата дни след като шефът на ПСР заяви, че Турция преживява най-добрите времена на своята демокрация. Аз дори не споменах арестуваните журналисти, чието задържане е чист произвол, или постоянно нарастващия брой на юридически разследвания по обвинения в "обида на президента," които са насочени дори срещу тийнейджъри. Турция никога не е имала добра репутация, що се отнася до върховенството на закона, и свободата на изразяване винаги е била крехка, но при управлението на ПСР тя се превърна в страна, където няма гаранция дори за частната собственост. Как може да бъде определена една държава, която лишава хората от техните основни права на свобода и частна собственост с помощта на сила? Може ли да наречем такова репресивно еднопартийно управление нещо друго, освен мафиокрация?
/По БГНЕС/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
