Руслан Йорданов
Точно преди година в президентския дворец в Анкара Реджеп Ердоган и Владимир Путин братски се прегърнаха и очертаха светлото бъдеще на двустранните отношения - до 2023 г. стокооборотът да достигне 100 млрд. долара и те да образуват фактически икономически съюз. На същата среща болезнено за българските уши руският президент провъзгласи: "Южен поток" е мъртъв, да живее "Турски поток".
Вече няколко дни след свалянето на руския бомбардировач Су-24 светът с изумление наблюдава как безжалостно се късат градените с години стопански, търговски и културни връзки. Освен тръбата за синьо гориво към небитието пое и 20-милиардният проект за атомна централа "Акую", за която руснаците вече похарчиха $3 млрд.
Без време се спомина безвизовият режим, Турция вече е "забранена зона" за руските туристи, които бяха около 4 млн. годишно. Авторитетното икономическо издание "РБК" изчисли потенциалните загуби от раздора на 44 млрд. долара.
Набиращите скорост войнствени нападки между Москва и Анкара и разполагането на тежка военна техника и бойни подразделение в и около Сирия карат съседите им да се молят нещата този път да се разминат само със "студена война". Прекият руско-турски военен сблъсък ще бъде
най-бързият път към ада
тъй като практически ще въвлече в спиралата на конфронтацията всички страни членки на НАТО и неминуемо ще отвори нови фронтове - преддверие към Третата световна война. При подобен апокалиптичен сценарий България ще се озове на първа линия, но може би не на самия фронт. Националният интерес винаги е диктувал, че за нас е най-благоприятно Западът, Русия и Турция да живеят в мир и добросъседство. Рязкото влошаване на отношенията между тях е пагубно и излага България пред рискове за националната сигурност от качествено нов порядък.
Понастоящем Анкара държи ключовете не просто за българската, но и за общоевропейската безопасност. ЕС критично зависи от турските власти по няколко линии - първата е овладяването на бежанското цунами, което при разгаряне на войните в Азия и Африка може да достигне 7-8 млн. души. Втората е наблюдение и прихващане на обилния поток от западноевропейски джихадисти, отиващи да се сражават под знамената на Ислямска държава /ИД/ и "Ал Кайда". През м.г. Турция е депортирала 2500 чуждестранни муджахидини и е забранила на други 25 000 да влязат в страната. Без активната помощ на турските спецслужби Европа ще остане напълно открита пред мрежата на глобалния джихад и лесна мишена за все по-ужасяващи терористични актове. Именно по тези причини Брюксел е готов да замижи пред нарушенията на човешките права, десетките арестувани журналисти и опозиционни политици и избуялото насилие в южната ни съседка. ЕС ще помогне с 3 млрд. евро на Турция за изхранване на милионите бежанци и ще премахне визите, а в замяна Анкара ще се съгласи да приеме обратно поне част от човешката лавина, заливаща Стария континент.
Стабилността на самата Турция е също първостепенен залог за евроатлантическата общност, който се намира под непосредствена заплаха сред поредицата от самоубийствени атентати и подновената война с кюрдите. Камикадзетата, окървавили Диарбекир, Суруч и Анкара, се оказаха етнически кюрди от провинция Адъяман - бойци на мъченическия отряд "Константинопол" на ИД. Техните жертви бяха активисти на левицата и прокюрдската партия на Селяхаттин Демирташ.
Терористите смъртници постигнаха пъклената си цел
- турската армия вече воюва пълноценно едновременно с кюрдските партизани и с бойците на халифата. Трети фронт под прикритие е разгърнат на територията на Северна Сирия, където обучените и въоръжени от Анкара муджахидински отряди се сражават срещу армията на Башар Асад.
За мащабите на джихадистката опасност говори фактът, че наскоро турските служби за сигурност със сетни усилия успяха да предотвратят подготвения за срещата на Г-20 в Анталия самоубийствен атентат от същата кюрдска клетка. На фона на тези неволи управлението на Ердоган се подгрява и на вътрешнополитически огън - едно на ръка са множащите се граждански недоволства и опозиционни протести. Като възможен друг извор на неприятности се очертават военните, които през последни години бяха подложени на чистки и съдебни преследвания по обвинения в заговори и опити за преврати. На трето място се усилва ожесточението между основни политически течения и набиращи в недрата на обществото агресивни сили - както радикалният салафизъм, който продължава да вижда в халифата стратегически съюзник, така и крайните националисти от типа на "сивите вълци", преследващи съвсем различни блянове за "Велика Турция".
Наскоро лидерът на Алевийската федерация в Турция Баки Дузгун съобщи, че е бил предупреден от турското разузнаване за предстоящи терористични атаки на ИД срещу обекти на близкото до шиизма малцинство в страната. "Ислямска държава", която лекомислено Ердоган подхранваше доскоро, показа отровните си зъби и откровено обяви джихад и на самото "отстъпническо" правителство в Анкара.
Нарастващото напрежение между различните политически партии, етнически и религиозни общности в Турция, както и инфекцията от гражданските войни в Сирия и Ирак, заплашват да потопят страната в хаос и насилие. За България и Европа дестабилизацията на южната ни съседка е най-кошмарният сценарий, за чието разгръщане никой не е подготвен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
