Доставката на азерски газ за България през Турция на практика не е новина, защото друг маршрут за азерския газ така или иначе няма. Още от времето на бившия президент Георги Първанов беше договорено и количеството от 1 млрд. куб. м азерски газ, което България ще получава от находището "Шах Дениз II", а при посещението на бившия премиер Пламен Орешарски в Баку в началото на 2014 г. от азербайджанска страна беше поет и ангажимента след 2019 г. то да бъде увеличено до 3 млрд. куб. метра.
Според мене голямата новина от срещата на премиера Бойко Борисов с турския му колега Ахмет Давутоглу в София излиза извън рамките на чистата енергетика и е далеч по-глобална. Тъй като азерският газ няма откъде другаде да мине, освен през кюрдските територии, то това съобщение навярно е намек за скорошно политическо уреждане на турския проблем. Така че може би по-скоро от София министър-председателят на Турция Ахмет Давутоглу подаде ясен знак към Европейския съюз, че в политиката на Анкара очевидно има промяна и стремеж да се намери решение на кюрдския проблем в контекста на сирийската криза.
Азерският газ ще се транспортира към Европа по Трансанадолския газопровод (TANAP), който преминава именно през населени с кюрди територии. Капацитетът на TANAP е за 16 млрд. куб. м азерски газ годишно, от които
10 млрд. са резервирани за Европа
а 6 млрд. ще отиват за икономиката на Турция. От тези 10 млрд. куб. м 1 млрд. ще отиват за България, а останалите ще се вливат в Трансадриатическия газопровод (TAP) и през Гърция - за Европа.
Този 1 млрд. ще се насочи към България по един от двата маршрута - или през интерконектора Комотини - Стара Загора, за който на 10-и декември беше сключено окончателното инвестиционно решение, или чрез нов интерконектор с Турция, който обаче би байпасирал междусистемната ни връзка с Гърция. Това, разбира се, не е проблем, тъй като по същество интерконекторът с Гърция би имал стойност за нас най-вече като връзка с бъдещия регазификационен терминал в Кавала и с
доставките на втечнен газ с танкери от Северна Африка, Близкия изток, а защо не и от САЩ.
На този фон все повече придобива смисъл и изграждането на бъдещия газоразпределителен център "Балкан". Нещо повече, вече
има и потвърждение от Еврокомисията за изграждането на "Балкан"
с 4 източника на природен газ: на първо място азерски по TANAP, на второ - регазификационния терминал Кавала чрез интерконектора с Гърция, на трето място - руският газ, и на четвърто - от собствен добив на наша територия и акватория. И именно тук, според мене, е добрата новина - че Брюксел вече приема, че в газовия хъб "Балкан" ще има и руски газ. Сега остава и Москва да потвърди това, което е по-важното, защото всъщност тя спря проекта "Южен поток", а не България или Европейската комисия. А когато говорим за руски газ за България, то вероятно става дума за някаква версия на "Южен поток", но без вече да се използва това име. Според мене
вече се наблюдава и смекчаване на позицията на руската страна
което говори за известно отрезвяване, тъй като, всички знаем,
решението на президента Путин да спре "Южен поток" беше по-скоро емоционално, отколкото икономически обосновано. Доколкото съм информиран, сега отново се търсят пътища да се влезе в преговорен процес и да се реализира някаква версия на "Южен поток", който вече няма да се казва така, при която руски газ ще дойде до България през Черно море. Е, вече това няма да става с 4 тръби, а навярно първоначално с две, по която ще текат 15-те млрд. куб. метра газ за Турция, Гърция и Македония и 3-те млрд. за България, които сега минават през украинска територия, а останалите количества руски газ ще се насочат към бъдещия газоразпределителен център "Балкан".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
