Пак плащаме чужди сметки
Един голям въпрос си задава всеки нормален човек след вчерашния ден - Как така смятаният само допреди месец за най-силен и най-влиятелен човек в държавата се оказа по данни на БНБ човекът, организирал най-големия обир в цялата история на прехода ни?
"На 19 юни - само ден преди Корпоративна търговска банка да бъде поставена под специален надзор, чрез трето лице са изтеглени и предадени срещу разписка на мажоритарния собственик на КТБ 205 887 223 левова равностойност в брой, предимно в евро", каза гуверньорът на БНБ Иван Искров. Като преди това обясни, че "липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв., от 5.4 млрд. лева общ кредитен портфейл. Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците и с мажоритарния акционер г-н Цветан Василев."
Как точно тези деяния и човекът, който ги е извършил, могат да бъдат наречени, ще се произнесе прокуратурата. Тя вече започна своите действия.
Но отсега е ясно, че Цветан Василев се превръща в
заключителната емблема на прехода
в България. Банкерът, който в началото на годината се гордееше, че управлява 10 процента от икономиката, днес се оказа, че 5 процента от стойността на брутния вътрешен продукт, пак според БНБ, са лоши кредити, свързани с негови дружества. Този житейски пирует, освен финансовите измерения, има и своя морален въпрос - какво става с бързо богатите хора в България? Особено когато усетят допинга на обществено-политическото си влияние. Защо не могат да устояват на натиска на парите и се променят до неузнаваемост? Започват да смятат, че всичко им е позволено, че законът не важи за тях, че всички са им длъжни. Досадният ни преход доказа многократно, че това за никого не продължава достатъчно дълго. И идва времето, когато трябва да се плати цената на нарушената връзка с реалността. Преди 17 години го изживяха банкерите, чиито трезори затвориха. Днес това преживява Цветан Василев. Със сигурност много психолози са слушали интервюто му в късния следобед и са се опитвали да отгатнат състоянието му. Но обикновените вложители искаха да чуят от него само едно - извинявайте! За това, че не можете да си вземете парите в момента, че са ви блокирани банковите сметки, че не разполагате с живота си нормално, като се доверихте на моята банка. Вместо това чуха, че виновен е шефът на БНБ, защото изпълнява чужди заповеди.
В никакъв случай Иван Искров не е безгрешен. И сигурно е права Татяна Дончева, че в последните години той главно сечеше възпоменателни монети. И че последните му публични изяви са по-скоро неубедителни. Изумително е решението му да не покани всички журналисти на най-чаканата финансова пресконференция. Но когато той говори за 3,5 млрд. лв. липси в една банка, това
за всички звучи страшно
Защото, връщайки се на цената на нарушената реалност, идва новият въпрос - кой ще плати сметката? Два милиарда, както обяви финансовият министър Чобанов, е цената на спасението на КТБ. Дали ще е с нови заеми, външни и вътрешни, това са бюджетни термини. На обикновен език това означава да плащаме години наред. С единствената надежда, че виновните ще бъдат справедливо наказани, а Европа ще ни предпази от подобни прецеденти. И с пълната горчивина, че със стойността на потъналите в КТБ пари можеше наистина да се направят много различни за хората неща. Които поне да им дадат вярата, че животът понякога е справедлив.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
