Фалитът на КТБ несъмнено е сред най-големите икономически, обществени и политически трусове, които България претърпя през годините на 26-годишния преход. Фалит на четвъртата банка в европейска България, съизмерим единствено с банкрута на банковата система в средата на 90-те години. И ако е разбираемо, че седем години след 10 ноември 1989 г. хиляди българи загубиха спестяванията си, а виновни така и не бяха намерени, то на седмата година от членството на страната ни в ЕС - умишленият банкрут на КТБ през 2014 г. и бягството на нейния шеф не може да останат без последствия.
Бягството на Цветан Василев от българските власти преди повече от две години почти съвпадна с организираната кампания по овладяване на родните правораздавателни институции от политико-икономически кръгове, които държат да представят себе си като единствени гаранти на евроатлантическите ценности у нас. Рано или късно пътищата на антагонистично настроените допреди няколко години Цветан Василев и групата около Иво Прокопиев трябваше да се преплетат, за да се стигне до обединение, което има естествено и своя общ интерес - политическо интригантство, предвид отслабващите политически лостове на Прокопиев и стоящите зад него фигуранти Иван Костов и Радан Кънев. И ако близо две години - единият от Белград, а другите от София, а понякога и чрез контактите си в Брюксел, не спираха да ерозират доверието - обществено и партньорско, в българските институции, а синхронизираните им действия и преследвана цел все така да оставаха скрити - липсата на напредък ги принуди да играят директно, без маски и подставени лица. Всъщност обединението им има допирни точки и в това, че и двамата имат проблеми с държавните институции - Василев понастоящем е обвиняем, а Прокопиев, според регулаторните органи, постоянно нарушава чрез своите дружества правилата на финансовите пазари.
Мнозина мислят, че този Цветан Василев е разкрил титанични тайни, но малцина вероятно помнят, че само преди две години, докато още се укриваше във Виена, банкерът заплашваше с показания, които биха сменили целия политически пейзаж у нас. За по-голяма достоверност Василев внушаваше, че свидетелствата му са заключени при нотариуси от поне две европейски столици. Дори и едно доказателство не представя Василев вече близо 30 месеца, когато в предварително планирани и режисирани интервюта, клевети, както доскорошни партньори, така и политически лидери, общественици, магистрати, бизнесмени. Титанични тайни няма, както няма и доказателства. За сметка на това, посредством политически проекти, добре платени адвокати и шепа наемници, но най-вече чрез пряко заинтересувани от заграбването на активите на КТБ олигарси, вече над две години Цветан Василев продължава да разиграва цялата държавна власт. Много отдавна България трябваше да е поставила, основно чрез външния си министър Даниел Митов, въпроса пред Сърбия за разглеждане на искането за екстрадиране на Василев от луксозните му покои в Белград и изправянето му пред български съд. И изобщо не е добре, че именно друга българска съседка - Турция - показа, че когато настоява да й бъде предаден заподозрян за противозаконни дейности неин гражданин, то това има възможност да се случи. Крайно време е МВнР да постави въпроса пред сръбското правителство и да изиска политическо решение. А страната ни има и пряк инструмент за въздействие - желанието на Белград да е част от европейската общност.
Вероятно странно и за официално обявилия се за негов защитник - бизнесмена Прокопиев - този път е поведението на Василев спрямо българската прокуратура. За разлика от предишните си словесни упражнения, този път клиентът на държавното обвинение е дълбоко пестелив в употребата на епитети и хвърлянето на клеветнически твърдения по адрес както на редови, така и най-вече спрямо главния прокурор. И няма как да е друго, защото ако един следовател или прокурор, държейки Наказателния кодекс в ръка, вземе да чете твърденията на банкера, най-малкото, което може да направи, е да образува поне още няколко проверки за ръководене от Цветан Василев на поне няколко организирани престъпни групи, макар точно заради такова обвинение фалиралият банката си банкер да се укрива. В интервюто си на практика Василев отново признава тезите на обвинението, че КТБ е източвана чрез обръч от свързани с него фирми.
За Василев е удобно, безнаказано и без да прилага доказателствен материал, да менторства, укривайки се в чужбина. В същото време е 100% сигурно, че нито едно от предишните или последните си твърдения банкерът не би потвърдил пред български прокурор или следовател. Цветан Василев може и да се е самозабравил много преди да фалира КТБ, но все още си дава сметка, че ако представи доказателства дори за една десета от твърденията си, то той на практика ще признае, че е бил проактивен участник най-малкото в корупционни престъпления, при това на най-високо ниво. Какво го е спирало да направи тази стъпка тогава? Нито един от посочените от него за "виновници" за състоянието му преди десет и повече години не е бил на властова позиция. Пречело му е чувството за всевластност и желанието той да дирижира управлението в държавата.
"Сензационните" твърдения на банкера са с предварително зададен тайминг и те, уви, нямат изобщо връзка с разкриване на истината.
Защото, ако Василев е искал да го направи, е можел още преди десетина години да поиска българските прокурори да разследват всеки политик, който е имал интерес от неговите услуги.
Със сигурност е ясно, че за човек като Василев моралът никога не е имал значение. Точно заради това днес той търси закрила от доскорошните си врагове. Наясно е, че само в съвместни действия с тях ще може да продължи да се опитва да менторства в политическия и обществено-икономическия живот на страната. Стратегията на Василев този път включва дискредитиране на политическата власт в лицето на управляващата партия, а и персонално на нейния водещ фактор - Бойко Борисов. И, както вече по самото признание на Цветанов, той е инженерствал Николай Бареков, този път в ролята на "новите" политически остриета ще са марионетки от нивото на Татяна Дончева, Радан Кънев и Трайчо Трайков.
Оттук насетне остава държавната власт, било тя изпълнителна или съдебна, много ясно трябва да си отговори на въпроса - до кога ще се поставя в ролята на заложник на задкулисни сценаристи и техните изпълнители.
А лъжите на Василев ще станат напълно прозрачни в момента, в който има решение на съда в Белград, защото тогава със сигурност увереността, че той е най-силният фактор в държавата, отдавна ще се е изпарила.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
