Киряк Цонев, арабист и дипломат
През последните седмици във връзка с изявлениe на руския президент Путин за прекратяване строителството на проекта "Южен поток" той посочи като причина справедливо непостоянната и нестабилна позиция на последните български правителства и различните политически сили по него. В нашите масмедии се завърза оживена дискусия между представители на партии от най-различни разцветки, с по-значително или по-нищожно влияние, относно изграждането на газопровода през територията на България от някои находища в Русия към някои страни от Южна Европа. Сблъскаха се две противоположни мнения - "за" и "против" проекта. Едни твърдят, че България ще печели милиарди след неговото изграждане, а други - че тя ще загуби милиарди след това.
Ако търсим някакво сравнение - спорът напомня големия сблъсък по бъдещето на АЕЦ "Козлодуй". Практически участниците са същите, защитниците и техните противници са същите. Общ е и източникът - в крайна сметка кой ще строи. За едни това е Русия, която вече е започнала реализацията на проекта, а за други - може да се строи, но да не е Русия! С една дума отново за кой ли път някои "мислещи" събратя объркаха понятията национален интерес и политическа ориентация.
Основният довод на противниците на проекта за газопровода е, че Европейският съюз бил против него (макар че преки участници в него са и заинтересувани европейски държави!), защото той не отговарял на предварителните изисквания на този съюз. Но какви са тези изисквания, за които всички говорят, но никой конкретно нищо не казва? Те са забулени в непрогледна мъгла, едва ли дори използващите тази фраза разбират какво се крие зад нея, да не говорим за обикновените български граждани, които са поставени в пълно неведение по въпроса. Един от тях съм аз и огромното ми желание е да чуя тези доводи против проекта или за неговия "ремонт", за да заема впоследствие реалистична позиция по него. Такова е гледището на повечето честни български граждани, а не на шмекериите на разни чужди сили.
Вероятно отговор има, но той остава скрит за широката общественост, която в крайна сметка ще спечели или ще загуби от проекта. Тя не знае какво се крие зад тази фраза, която се превърна в "притча в езиците" на нашенските пишман политици, които за миг се превърнаха в енергийни експерти (впрочем подобни техни метаморфози на специалисти по всичко не са им чужди и по други теми, но това е вече друг въпрос!).
След като се разкрият умишлено скритите подробности, да се пристъпи към референдум, в който всеки да си каже думата. Но не такъв като Беленския, резултатът от който бе ясен и никой не се реши да реализира решенията му. По дяволите подобни формални допитвания, в които българският народ играе само второстепенна роля! Отговорът е ясен - същността на проблема се премълчава по един твърде повърхностен, бих казал циничен начин, засягащ онези, които според едни ще печелят, а според други - ще губят.
И още - от Русия към Европа се протягат още няколко газопровода, неотдавна бе завършен още един - през Балтийско море към Северна Европа. Хората си строят - и никъде по света не се поставя въпросът отговарят ли тези стари и нови проекти на изискванията, които ЕС поставя именно пред България - сякаш газопроводът не засяга и други страни - негови членки. Как може една Турция да си позволи строежа на много по-обемист идентичен проект - а тя изпълнява ли всички тези изисквания, които са "терра инкогнита" за обикновените граждани?
Оставам с впечатление, че тук играят доста солидни суми, които засягат повечето наши политици. Със или без България газопроводът ще се строи - през Турция, която се бори за членство в ЕС, през Гърция - която е член на този съюз, към Италия - която също е член. Но подозренията си остават в рамките на недоказуеми, поне за сега, предположения. И не може да бъде по друг начин.
В България има милиардери, има частни строежи за милиарди, има приватизация за стотинки, има безчовечна неконтролируема експлоатация на хиляди човешки същества, които не могат да свържат двата края пред главоломно растящите цени (и тук неконтролируемите печалби пълнят нечии алчни джобове!). И никой никого не е осъдил за подобни деяния. А през този дим Бог "гледа на всичко тих невъзмутим!", както бе казал един велик поет, и "един пий, пари пилей, друг за хляба сълзи лей!" и както се казва в една градска песничка от началото на миналия век.
Не са ли си поставили някои за цел да заличат родината ни от лицето на земята и да я жертват като курбан за собственото си съмнително процъфтяване? Може би ненапразно тя е включена в границите на бъдещите апетити на неосманизма и на престъпната "Ислямска държава". И ненапразно циганският етнос у нас стана така бързо ревностен привърженик на ислямската религия? Зад всичко това играят едри пари!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
