Президентът Росен Плевнелиев реагира остро на решението на Светия синод да многолетства за "Благочестивия и православен цар наш Симеон II". Реакцията е нормална за един републикански държавен глава. Но изразените от него опасения, че това решение ще раздели нацията на монархисти и републиканци, са пресилени. Стига да са искрени, а не въпрос на пиар. Просто защото моментът за превръщането на България отново в царство бе пропуснат в началото на 90-те години. На 10 ноември 1989 г. изведнъж се оказа, че 45 години не са стигнали, за да се заличи напълно "доброто старо време". Сякаш от небитието възкръснаха всички възможни политически течения и идеи - от анархизма до монархизма. Още на първия свободен митинг на 18 ноември над ликуващите тълпи пред "Свети Александър Невски" се появиха портретите на мадридския изгнаник и лозунги "Търновска конституция!" Освен Конфедерация "Царство България", чиито клубове никнеха като гъби в малки и големи градове, поне дузина партии извън СДС се обявиха против акта от 15 септември 1946 г. и призоваха за възстановяваното на монархията. А към Мадрид дискретно се проточи върволица от политици от всички възможни цветове.
Съчетанието от носталгия и започналото още тогава разочарование от поведението на новоизлюпената политическа класа подействаха като истинска виагра за монархическата идея. Това накара дори един убеден републиканец - покойния д-р Петър Дертлиев - да предложи точно преди 24 г. римейк на референдума от 1946 г., оспорван от привържениците на трона - не толкова като резултат, колкото като законово легитимен. Но само след седмица самият лидер на мощната тогава БСДП оттегли предложението. Твърдеше се, че е станало под натиска на посолството на една велика сила. И след два месеца, на 12 юли, бе приета днешната конституция на Република България.
Това обаче не свали от дневния ред на обществото темата "монархия", особено след провала на кабинета на Филип Димитров и на очертаващия се вече провал на червеното правителство на Жан Виденов. Завръщането на Симеон през май 1996 г. се превърна в триумфално шествие, на каквото са се радвали само римските пълководци. При това наистина спонтанно. Тогава стана ясно, че наистина "човекът от Мадрид е незаобиколим фактор в българската политика". Което доби реални измерения през 2001 г.
Победата на НДСВ тогава обаче се превърна, както би казал Чърчил, едновременно в триумф и трагедия. Триумф на личната харизма на Симеон Сакскобургготски и катастрофа за монархическата идея. Защото и най-яростните български роялисти бяха жестоко разочаровани от това, че техният кумир положи клетва като министър-председател на републиката. И впоследствие влезе в коалиция не само с ДПС, но и с БСП - с партията, която на времето ликвидира монархията и разстреля чичо му княз Кирил. Оставяме настрана реституционните скандали. Днес определено някой отново се мъчи да реанимира монархическата идея. Защото месеци преди решението на Светия синод един комитет от интелектуалци поиска директно връщане на бившия цар в политиката. В социалните мрежи вече се появиха и намеци за "дългата ръка на Москва". Все пак самият Сакскобургготски на 7 януари 1997 г. се определи като "социалдемократ и русофил".
Днес това звучи примамливо за доста българи, отвратени от политическата ни класа като цяло. Но на практика е без значение. Защото да се стигне до връщането на монархия, трябва да се извърви твърде сложен път, предвиден от конституцията - свикване на Велико народно събрание, което да гласува закон за референдум за смяната на формата на управление. И който референдум да бъде спечелен от привържениците на трона. А последното вече е в областта на политическата фантастика.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
