Бизнесът с дългове е на път да се превърне в златна мина у нас. Около 15 са големите компании, които оперират в тази сфера, написа вчера "Стандарт". Близо 15 млрд. лева е общият размер на дълговете на фирми и граждани, дадени за събиране от колекторски фирми и съдия-изпълнители. Коментар за ситуацията с дълговете потърсихме от Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара.
Междуфирмената задлъжнялост у нас е изключително висока и се задържа такава от доста години. Това означава, че имаме продадени стоки и услуги, но няма плащане в предварително договорения срок и по веригата този дълг се мултиплицира. Нашите изследвания показаха, че общият дълг на нефинансовия корпоративен сектор, което не включва банките, възлиза някъде около 160 млрд. лева, от които 100 млрд. са междуфирмени задължения.
Но проблемът не е се крие в това, че има голям обем междуфирмени задължения, а в това, че в голямата им част те са просрочени. Според нас става дума за около 40% или 40 млрд. лева по експертна оценка. Няма място у нас, където човек да отиде и да продаде този дълг, няма платформа. На борсата например се продават дългове, но това са секюритизирани нетърговски дългове. Така че това е проблем, че няма къде човек да продаде това вземане. Най-добре е в интернет да има една платформа, където да се отбелязва, че например човек има да взима 1 млн. от някого, показва се документално, че това действително е реално вземане. Може да е решение на съда, договори, фактури и казвате условията, при които сте готови да продадете това свое вземане.
От другата страна са купувачи, които влизат във владение на този дълг. Те го купуват, за да се опитат до го препродадат на по-висока цена след време или да влезнат в самата фирма, която е носител на този дълг. В този ред на мисли развитието на пазара на търговия с просрочени вземания у нас е добре. Така ще се развърже тази междуфирмена задлъжнялост. Тъй като този, който продава вземането си, получава нещо малко, което го устройва и му решава краткосрочните проблеми
. И нататък по същия начин се развързва, доколкото може, тази верига. Така че трябва да се приветства това, че у нас има такъв опит и капитали. Разбира се, колекторските фирми си преценяват риска, когато купуват просрочени вземания. Големият проблем е, че няма място, където да става този пазар, и това място да е прозрачно и да буди доверие - там да се обръщат тези, които искат да продават вземания, и тези, които искат да ги купят. В чужбина има такива платформи, но у нас няма
. За сравнение, даже и в бившите социалистически страни съществуват подобни платформи - в Румъния даже има борса за такива дългове. За да се разширява пазарът на търговия с вземания, навярно участниците си правят някаква сметка, че в бъдеще икономиката ще се подобри и длъжниците ще започнат да се издължават, иначе за какво са им тези закупени вземания. Нали все пак те трябва да им донесат дадена печалба след време по някакъв начин. Може да се направи и такъв оптимистичен извод. Аз поне със сигурност виждам тази полза, че чрез това ноу-хау и капитали ще се развърже донякъде тази верига от междуфирмени задължения.
Вярно е, че този дълг се мултиплицира и разплащайки 100 лева например, друг разплаща 50 лева и т. н. Така, ако по веригата се пусне една малка сума, тя ще елиминира многократно повече междуфирмени задължения. Например държавата дължи 280 млн. лева на бизнеса (по обществени поръчки). Ако държавата се разплати, тези 280 млн. лева ще развържат 1, 2, 3, 5, а може би и 10 млрд. лева задължения, зависи от междуфирмената верига, тъй като този ефект ще се мултиплицира.
Вливането на свежи пари и купуването на редуцирани дългове е добре, поне аз не виждам някакви опасности за икономиката от разрастването на този вид бизнес. Най-важното е пазарът да е прозрачен и да няма тези силови подходи за събиране на дълговете, познати от едно време. Ако всичко е ясно, прозрачно и на пазарна основа, то трябва да се приветства - няма значение, че се търгуват дългове, а не домати.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
