Има нещо общо в това, което стана у нас, и това, което става сега в Турция. И зимните протести в България почнаха по конкретен повод - произвола на монополите, но в крайна сметка доведоха до падането на правителството. В Турция всичко започна по още по-конкретен и незначителен повод - за няколко дървета в Истанбул. Но това отприщи натрупаното вече 12 години недоволство срещу управлението на Ердоган.
Той се изживява като нов баща на нацията и систематично започна да подрива устоите на светската държава с мотива: "Имаме икономически възход, не ви трябва свобода!" Едва ли щеше да стигне до там да взриви мавзолея на Ататюрк, но сме свидетели на пълзяща ислямизация на страната, ако щете -
дори с последните ограничения за продажбата на алкохол. А най-важното, Ердоган започна да изолира военните от ролята, която те по конституция имаха като гарант на светската държавност. Така че тук имаме съвсем обратната версия на "арабската пролет" - младите хора в Турция излязоха в защита на демокрацията против ислямизацията.
Ситуацията е с непредвидим изход, доколкото военните наистина вече не могат да се намесят директно както в миналото. А и за разлика от случаите с арабските диктатори, международен натиск срещу Ердоган няма да има или ще бъде съвсем вял -Турция е стратегически партньор на САЩ и важен член на НАТО. Така че в краткосрочен план Ердоган и партията му може и да овладеят положението, но в по-дългосрочен ще трябва да се разделят с властта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
