България е на път да се сдобие с нова туристическа агенция - "Темида travel". Преди година от нейните услуги се възползваха братя Галеви, които най-внезапно взеха, че се оказаха на едно по-добро място в момента, когато трябваше да влязат в затвора, за да излежат присъдата си. И до днес най-вероятно братята, които придобиха по-голяма известност от Солунските, си пият питието на въпросното по-добро място, след като при тежки обвинения съдът ги бе оставил навън само с мярка за неотклонение "подписка". Дори не и с парична гаранция - да не би случайно да я изгубят, когато решат да духнат в чужбина.
Тези дни същата схема е на път да се повтори и при Илиян Тодоров, който нашумя в медиите като "двойния убиец от "Соло". От няколко дни Тодоров е с доживотна присъда, не се знае къде се намира, но за сметка за това в нета се върти негово видеообръщение към прокуратурата. В което той, дегизиран с тъмни очила, заявява, че
престъпникът е друг и той лично го е видял
Това е нещо, което се случва за първи път у нас, и нищо чудно да роди нова практика в съдебната ни система. Според която ден след произнасянето на съда осъдените ще ни заливат с обръщения онлайн, докато или се крият в миша дупка, или вдигат наздравици нейде из Аруба. А Youtube ще се превърне във висша съдебна инстанция.
Не знам дали Тодоров е виновен или невинен - дори съдебните състави, които го съдиха, са на полярни мнения по този въпрос. Но проблемът е, че разграденият двор, наречен българска съдебна система, вече е създал достатъчно условия всеки пореден подсъдим да се възползва от туристическата агенция "Темида", когато е застрашен от влизане в затвора. Самото дело срещу Тодоров изобилства с гафове - като се започне от това, че се точи четири години, което у нас вече е едва ли не кратък срок за приключване на следствие. Едната съдебна инстанция оневинява Илиян изцяло, а следващата го осъжда да лежи до живот, но
пропуска да промени мярката му за неотклонение
Тя си остава "подписка", същата като на братя Галеви. При братята може да е било умишлено. Но втори път? Цялото протакане около делото си е направо изкушение за всеки обвиняем да изчезне, преди мудната процедура да е поискала от него действително да влезе в затвора. Докато за хартията, нужна за преписката по неговото вкарване зад решетките, отива една малка горичка, на практика никой не се интересува какво прави обвиняемият. Трасето за неговото осъждане е сякаш изтъкано от дупки, така че няма нищо чудно, ако изпадне в някоя от тях по пътя си към затвора. Нищо, че в случая става дума за два отнети живота. За две семейства, които очакват възмездие за отнетите си близки хора. Няма по-страшно обвинение и поне при него не би трябвало да има компромиси. Виновен или не, докато е подсъдим за убийство, Тодоров би трябвало да се намира в полезрението на Темида. Иначе остава впечатлението, че справедливостта не интересува никого. Че дейността на магистратите има за цел единствено серийно производство на повече бумаги и раздаване на коледни бонуси на финала. Не знам - може пък целта да е именно такава. Може истинската цел на цялото ни правосъдие е да накара българите да повярват, че у нас
е настъпила хиперинфлация на справедливостта
както и на десетките други ценности, които смятаме за важни. Че спасяването на давещите се наистина трябва да бъде дело на самите давещи се, а държавата може само да държи главите им под водата. Че за реалното престъпление се полага бутафорна присъда - като повечето неща у нас. Ние нямаме невинни до доказване на противното, а в същото време имаме дефицит на виновни, получили за вината си справедливо по размер наказание. И поради това вече сме на крачка от най-страшното - близките на пострадалите от престъпления да вземат справедливостта в свои ръце. Защото са загубили вяра, че някой друг може да им я възстанови. И защото вече не им пука за цената. А обществото не само няма да бъде срещу тях, дори ще поиска да им дадат медали - нека си спомним случая с Йордан Опиц. А когато пострадалите подхванат война на правосъдие, държавата вече я няма.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
