Конфликтът Рияд-Техеран изригна заради регионално съперничество във вече пламналия Близък изток. Тотална е конфронтацията между различните милиции, едни подкрепяни от Саудитска Арабия, други - от Иран и Сирия. Взривна е ситуацията в Ирак и Йемен. Това е политическата част от пъзела. Много по-взривоопасно е догматичното противопоставяне между сунитска Саудитска Арабия и шиитски Иран, което остава скрито от окото на европееца.
Става въпрос за конфликт между привържениците на двете течения в исляма - сунити и шиити, който е вековен и цикличен. Различията са включително в държавността. При шиитите като малцинство (шиитите са около 15 процента от 1.5 млрд. мюсюлмани, бел.ред.) ролята на лидера е изключително силна. Държавата при шиитите е имамат, а при сунитите - халифат. Водачът при сунитите е просто управник, докато при шиитите е имам, т.е. месията, безпогрешният. Те прилагат принципа на папоцаризма, ако приемем по-позната за нас европейците терминология. Докато сунитите прилагат цезаропапизма, т.е. светското начало е относително по-силно, отколкото духовното.
Конфликтът между Рияд и Техеран е и резонанс от много силните конфронтации в Сирия и Йемен. Не смятам, че ще прерасне в директна конфронтация. Нито има интереси, нито потенциал за това. В днешната напрегната ситуация става въпрос за сблъсък между регионални лидери, които искат да управляват една и съща област - Близкия изток.
В догмата е ключът в много рязката реакция на Иран срещу общата екзекуция на 47-те в Саудитска Арабия: шейх Нимр ан Нимр, водещ лидер на шиитите в Саудитска Арабия, смятан от Иран и шиитския свят за борец за права и свободи, лидер на саудитската версия на Арабската пролет.
В политически план Рияд се опитва да активизира нов регионален блок в Близкия изток, в чиято основа стои враждебността срещу Иран. Ключова роля в този блок ще играе Турция - буквално преди дни президентът Ердоган договори създаването на стратегически съюз с Рияд. Ердоган иска да активира и отношенията с Израел на основа на враждебността срещу иранско-шиитския блок, срещу Иран и групировката Хизбула.
Не бива да игнорираме икономическите, но в момента те са второстепенни - показва го фактът, че в момента нямаме взрив на цените на нефта. А стокообменът между Саудитска Арабия и Иран е практически нулев.
Въпреки че е преди всичко догматичен, сблъсъкът между Рияд и Техеран крие много силни и опасни политически последствия за ескалацията на напрежението във взривоопасен район като Близкия изток.
На 25 януари трябва да започнат преговорите за Сирия. Твърде много неща се случиха след конференцията в Рияд. Тя бе свикана със съгласието на Вашингтон и Москва, което е признание, че Саудитска Арабия е ключов играч при разрешаването на сирийския проблем. А междувременно битките в Сирия се ожесточават, дори падналият като по чудо сняг не охлажда страстите.
Цикличността в конфликтите между Рияд и Техеран не е новост. През 1980-те има изключително остро противопоставяне между двете държави. Сега сме свидетели на нова ескалация на напрежение. Става въпрос за вековна битка на два опонента, два етноса, две конфесии, два субекта, които претендират да са регионални лидери. Иран гледа на Саудитска Арабия като на обединени от крал фанатик племена, които просто са имали шанса на тяхна територия да бликне нефт. Саудитите пък гледат на Иран като на отцепници.
Европа и Западът се опитват да балансират. Показателна е фразата на висш американски военен в Конгреса: В Сирия трябва да избираме между Хизбула и Ал Кайда. За съжаление такива са реалностите в региона. Списъците на терористичните групировки в страните от Запада и в тези от Арабския свят и Персийския залив са коренно различни. Има сблъсък на разбиранията за ценностна система, тероризъм, спазване на човешките права. Най-голямата заплаха за нашия свят е радикализмът във всичките му форми. Той създава терористите, нарушава човешките права. Той трябва да бъде преследван и маргинализиран от Европа, от цивилизования свят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
